Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И с какво е по-различно нашето време от епохата, в която Христо Ботев е писал стихотворението си Патриот в изгнание? Бих казал – с нищо. Защото робството днес не се измерва в абстрактни държавни граници, а робията, от която не можем да излезем в духовната си нищета. А с какво е по-различен един крадец на история, за каквито пейоративно приемаме гражданите на Република Македония когато говорим за българска история, когато в собствената ни родина крадците (пък било то и на интелектуална собственост) са ни къде повече душмани? Нима има разлика в това да откраднеш нещо нематериално, от това да крадеш за прехрана. Няма, мисля аз, но вътрешния ми глас крещи - ИМА, и то голяма!
Едно е да откраднеш хляб насъщен, за да не умреш от глад, ти и твоите ближни, а съвсем друго е да крадеш за фалшиви чест и слава. Да се правиш на умен и знаещ пред хора, за които имаш мнение, не по-високо, отколкото за стадо овце. Защото такива са, бога ми, всички лъже-пророци, които се тупат в гърдите и си преписват грешни заслуги, в името на род и отечество. Защото в гнездото от революционни идеи и патриотична любов, в които са отрасли хора като Ботев и Левски, винаги ще долети една кукувица, която да наснася собствените си яйца там. Но птицата е оправдана, понеже природата и е такава, че тя не може да отгледа децата си. И все пак, това е само метафора за хора, заради които естествения подбор в природата и царството на птиците, не може да бъде приета като омаловажаващ факт. Нима е редно така и всичко им е позволено на тия хора?
Позволено е, защото нещо, което не е забранено (или по-скоро преследвано), то логично е и позволено. А отделно и целта винаги опревдава средствата. А когато целта е личната облага, то за жал, в България се постигат небивали успехи. Затуй успяваме индивидуално, бягайки далеч от Родината, и никога колективно - стоейки си в нея. Но какво ме тъй подразни, че да пиша гневно и поезията на Ботев на халос да изстрелвам?.. понеже Ботев е светило, а неговата поезия ми е тъй близка до душата, както словото на Господ Бога и шептя си: "Не изговаряй напразно името...".
Ще ми простите този гняв, но няма как да приема, че не е оправдан. Защото природата ни е такава - или да се примиряваме с всичките гадости или докрай да отстояваме принципите си, пък дори в очите на другите да изглеждаме странно. Но когато се отдаваш всецяло на една кауза - искрено, то тогава последното нещо, което те вълнува е хорското мнение.
Преди само седмица Българоезичната Уикипедия задмина числото от 10 000 написани статии за Македония: личности, местности, градове и села, събития и какво ли още не. Самата Българска Уикипедия 2-3 месеца по-рано навърши 8 години. Което по груби сметки означава, че за това време на ден са писани по няколко статии за Македония и допълнително са отредактирвани, допълвани, коригирани. За илюстриране към статиите на този мащабен проект са добавени няколко хиляди снимки, издирвани са и са попълвани родословни дърва, рисувани са исторически карти... Българската Уикипедия има над 120 000 статии и всички те са резултат от доброволен труд, извършен без заплащане или друга облага, от хора доброволци.
И въпреки, че голяма част от българската интернет общност подценява Уикипедия, папагалски повтаряйки неверните постулати, че "е изкопирана нацяло от други сайтове, написана е от хора неграмотни и не може да послужи на никого за дадено издирване", то същата Уикипедия се явява основен източник за български телевизии, радиа, вестници и интернет сайтове за достоверна информация. От тази информация някой хора печелят обществено доверие, слава, че дори и пари.
Българската Уикипедия удари 10 000 статии за Македония и това бе забелязано моментално от гръцката и македонската общности в Уикипедия. Тъй като в техните Уики-та за Македония има едва по няколкохиляди статии за областта, че и освен всичко са на много ниско ниво. Дотам стигна, че част от гърците направиха опит да намесят българската общност в политическия спор, воден между Република Македония и Гърция, а от друга страна македонското правителство на ВМРО-ДПМНЕ официално, с пари на данъкоплатците, започна програма по масово развитие на Македонската Уикипедия в историческата и част... твърде показателно, не мислите ли?
На фона на случващото се в съседните ни две страни в България за кратко време, като гъби след дъжд, се появиха няколко интернет сайта, които дословно изкопират информацията от Българската Уикипедия и си преписват авторските права. Ето два такива: Вестник "Охридска България" и Вестник "Вардар". Нормално ли е да пишеш "вестник", в който нито информацията представлява актуална новина, нито предлага нещо, което да е ново за интернет? Нормално ли е да преписваш авторството на себе си, а да не посочиш културно линк откъде е взета информацията. Ще кажете, ама добре - те работят за народното благо и колкото повече се разпространява историческата истина, и колкото повече хора я четат, толкова по-добре! Това е така, но защо, ако не за собствена слава едни хора се правят на умни и знаещи за сметка на други - анонимни такива, които не търсят парични облаги..
Неотдавна случайно попаднах в интернет на дискусия с авторът на сайта Изгубената България (http://www.lostbulgaria.com), съдържащ над 4000 фотоса за българската история. Въпросната дискусия се бе разгоряла по повод авторските права над снимките. Пейо Колев заслужава признание за колекционирането на ценните кадри. Но това признание е заслужено точно толкова, колкото заслуги имат хората събрали, категоризирали, описали около 100тина снимки на български революционери от ВМОРО и ВМРО, които обаче той без да посочи източник е поизрязал и моделирал и прекачил на своя собствен сайт. Статиите, обогатили българската Уикипедия са списвани доброволно от хора, които системно, чрез собтвените си усилия, знания и време допринасят за разширяване и подобряването на информацията . Независимо, че под статиите липсва името на автора, въпрос на толерантност е всички, които щедро копират от тази информация, публикувайки я, да посочват източника, който са ползвали. В противен случай можем да говорим единствено за присвояване на интелектуална собственост и да го наречем с директната дума – кражба.
Сайтовете, които крадат информация от българската Уикипедия са десетки. Тук не става въпрос само за Македония, а въобще. Прилагам един наистина кратък, но съдържателен, списък на крадците на интелектуално право от Уикипедия, въпреки правилата за ползване на тази информация са толкова либерални, че дори за комерсиални цели се изисква единствено посочване на източник, автор и сходни права за разпространение на взетата информация.. Никак не е странно, че ДОКАЗАНО сред най-облажилите се от Уикипедия са небеизвестните медии: вестниците 24 часа, Труд, 7 дни, Меридиан мач, Стандарт, Телеграф, Атака... сайтовете Дневник, Агенция Фокус, Всеки ден, Нюз.бг, включително и телевизиите БНТ и bTV.
Всеки да отсъди кой крив, кой прав. Въпреки яростта ми, аз едва ли ще се откажа с това, което се занимавам, пък ако ще никакво признание да не получа за труда си. В крайна сметка, най-рядко побеждават искрените, смелите, честните, а по-често антиподите им. Което не прави вторите герои в лицето на историята.
ОБНОВЛЕНИЕ: Междувременно, създателите на блога "Стара София" публикухава материал за това как от Софийска община са използвали част от колекцията им със стари снимки на София. Проблемът е в това, че не са искали разрешение и не са посочили източника на снимките. Затвърждава се наблюдението ми, че малко или дори никак се оценяват усилията на различни групи хора за създаване на сериозни проекти от страна на обществото ни.
19 декември 2011, понеделник
16 ноември 2011, сряда
Нека се знае - има три вида патриотизъм
Нека се знае - има три вида патриотизъм: 1) кариеристичния. 2) задължителния или насилствения и 3) истинския - доброволно проявения.
В първия се числят всички ония служители, гредящи житейския си поминък чрез добре платената кариера и като така те по дълг са задължени да го насаждат и проявяват. Втория вид патриотизъм вършат ония, които законът задължава по време на мобилизация и войната щат не щат да го проявяват, когато третия, без никой никого да задължава, сам доброволно напуща служба, висока обществена кариера, лични подсигурени материални средства осигурявайки им спокоен живот - и всичко това слагат пред отечествения олтар като жертва турят си главата в торбата - както се казва - грабват оръжието и се жертвуват за народните идеали. Такива са били първите ратници за нашата свобода, такива са били илинденци, дали най-скъпото за родината си. Виждаме обаче - как щедро се облагодетелствуват хората от първия вид патриотизъм - с заплати, отделни възнаграждения, декорации; вторите - също с декорации и ред привилегии - пенси за семействата на убитите и инвалидите - а само за последната, за истинската категория патриоти - никакво внимание и до днес не им е указано и не е помислено да се направи нещо и за тех, а това наскървяба патриотическите им души и служи за нагледна невъзпитателна мерка на младото поколение.
С. Царево, Пенчо Н. Кротков, 1941 г.
Илюстрация Илинден, 1941 г., бр.129, стр.2-3.
(оригиналният правопис е запазен)
В първия се числят всички ония служители, гредящи житейския си поминък чрез добре платената кариера и като така те по дълг са задължени да го насаждат и проявяват. Втория вид патриотизъм вършат ония, които законът задължава по време на мобилизация и войната щат не щат да го проявяват, когато третия, без никой никого да задължава, сам доброволно напуща служба, висока обществена кариера, лични подсигурени материални средства осигурявайки им спокоен живот - и всичко това слагат пред отечествения олтар като жертва турят си главата в торбата - както се казва - грабват оръжието и се жертвуват за народните идеали. Такива са били първите ратници за нашата свобода, такива са били илинденци, дали най-скъпото за родината си. Виждаме обаче - как щедро се облагодетелствуват хората от първия вид патриотизъм - с заплати, отделни възнаграждения, декорации; вторите - също с декорации и ред привилегии - пенси за семействата на убитите и инвалидите - а само за последната, за истинската категория патриоти - никакво внимание и до днес не им е указано и не е помислено да се направи нещо и за тех, а това наскървяба патриотическите им души и служи за нагледна невъзпитателна мерка на младото поколение.
С. Царево, Пенчо Н. Кротков, 1941 г.
Илюстрация Илинден, 1941 г., бр.129, стр.2-3.
(оригиналният правопис е запазен)
09 октомври 2011, неделя
Лъжите за "Български човешки права в Македония" и нейният председател "Николай Стоянов"
В интернет от няколко години се спекулира с личността на Николай Стоянов от Воден, дн. Едеса, Гърция и "създадената" от него преди десетилетие организация "Български човешки права в Македония". Като всеки подобен случай, маса хора попадат в капана на копи-пейст манипулациите, на наивни разсъждения, непотвърдени от никакви сериозни източници и в резултат обявяват случаят за 100% достоверен.
Кой е всъщност Николаос Стоидис? Грък, българин, патриот, мошеник или поредния в опашката пред яслата на Сорос и всевъзможни фондации и организации, защитници на „онеправданите”. Доста удачна ориентация, както откровено споделя Стоидис, сам мастития Сорос му подарява джип. Няма да се ровим в не съвсем ясното професионално минало на този човек, който зарязва инженерството, отлично платената си работа в Либия и пр. поради внезапното озарение, че е българин и произтичащите от това конфликти с гръцките служби. Какво се случва след тази метаморфоза?
Според основната версия, чийто автор е самият Стоидис, той е с българско национално самосъзнание и заедно с Доне Кацоров създава мощна организация с над 500 членове, която да брани българските национални интереси в Гърция. Пак той е откривателя на така наречения Воденски надпис на Цар Самуил, като през 90-те се опитва да го пренесе в България, но по-късно му е отнет от гръцките власти, както и десетки други артефакти, за да неутрализират всякакви опити за намеса от страна на България. Самият той е репресиран, оставен без работа и преследван от гръцката тайна и явна полиция. През 2010 година е арестуван за пореден път като българин и са му подхвърлени разни предмети - оръжие, византийски антикварни предмети, монети, скелети, за да бъде неправомерно обвинен. За това в България се създава мним комитет, който събира реални пари за него и ежемесечно му изпраща помощи..Как е преживявал десетилетия наред безработния Стоидис и кои са „приятелите” които го подпомагат финансово до пръкването на въпросния благотворителен български комитет, можем само да предполагаме...
Тази информация е достатъчно широко разпространена във всякакви писания за Стоянов в интернет, след кратко търсене в Google всичко това може да бъде прочетено на десетки страцини, така че няма да се впускам в по-просторно обяснение. Информацията, която по-трудно се намира за него в интернет или въобще не е налична, или пък се нуждае от елементарно осмисляне ще обобщя сега.
Николаос Стоидис прави опит да смени името си на Николай Стоянов, понеже се смята за етнически българин. Неясно защо обаче самият той не се явява на съдебното дело и така самопроваля опита си. Той не знае български език, въпреки че е ревностен български патриот и че майка му е родом от България !? Семейството му като цяло е още по-интересно. В интервю за Труд обяснява, че майка му е родом от Варна, изселила се в Гърция през 1924 г. През тази година България напускат гръцки и гъркомански семейства, по силата на спогодбата за размяна на население между двете държави. Отделно с фамилия Стоидис (Николаос и Стойкос, In Greek: "The Macedonian Struggle" K. Vakalopoulos, C. Nerantzis, 2000) във Воденско в началото на 20 век се подвизават няколко андартски капитани. За разлика от баща си, единствената дъщеря на Стоидис, студентка в Белград, се самоопределя като "скопянска македонка", т.е. македонистка?!
Ако попитате местните хора от Воден, те ще ви отговорят, че никой не знае с какво се занимава, но има доста финансови ресурси. Въпреки това, в същото интервю Стоидис за Труд нашироко обяснява за тежкото си финансово положение. Изтъквайки като основен благодетел Сорос и неговата фондация "Отворено общество", нека припомним, че тя е свързана със защитата и промоцията на мними малцинства, като публична тайна е, че подпомага "етническите македонци" в България и тези в Гърция, събрани в партията Виножито (Уранио Токсо). По-интересно е, че при търсене на ключови думи в интернет "Nicolas Stoyanov (Stoidis) and Done Katsorov (Katsoris)" излиза информацията, че те са бивши членове на същата тази организация към 1996 година.
Николаос Стоидис и Доне Касторис „създават” интернет сайта bulgarmak.org (Статистика), който за жалост към момента не се поддържа и не съществува. Щеше да е интересно повече хора да го разгледат и да прочетат статиите, в които съжителстват звезди на Вергина, българско национално знаме и на места откровени расистки антигръцки текстове. Като добавим и това, че малко от българите, посетили сайта четат гръцки език, става още по-неясна и самата концепцията за българо-турско-албански-македонски интернет и военен съюз срещу Гърция?!
Както споменах Стоидис „откри” някаква плоча и я предложи на Божидар Димитров (Воденска плоча за Цар Самуил). Повечето учени оспориха сериозността на откритието и то така и изчезна в небитието, останаха само снимки с откривателя и'. Но преди време от преподавател в Софийски университет разбрах, че въпросната плоча е предложена от самия Стоидис за 20 000 евро, а след като в България никой не се заинтересува от нея, я предлага за продажба и в Скопие.. Това се случва около 1997 година, а през 2000 година в скандала е включена и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов, който казва следното: "става дума за "активно мероприятие на гръцките специални служби, заложено преди близо 2 години, преследващо ефект с днешна дата". (Българската партия в Гърция пращала писма на родното ВМРО, в. СЕГА) Тъжното е, че 10 години по-късно същата организация промотира Стоидис и събирането на пари за него... (vmro.bg) ?!
Според основната версия, чийто автор е самият Стоидис, той е с българско национално самосъзнание и заедно с Доне Кацоров създава мощна организация с над 500 членове, която да брани българските национални интереси в Гърция. Пак той е откривателя на така наречения Воденски надпис на Цар Самуил, като през 90-те се опитва да го пренесе в България, но по-късно му е отнет от гръцките власти, както и десетки други артефакти, за да неутрализират всякакви опити за намеса от страна на България. Самият той е репресиран, оставен без работа и преследван от гръцката тайна и явна полиция. През 2010 година е арестуван за пореден път като българин и са му подхвърлени разни предмети - оръжие, византийски антикварни предмети, монети, скелети, за да бъде неправомерно обвинен. За това в България се създава мним комитет, който събира реални пари за него и ежемесечно му изпраща помощи..Как е преживявал десетилетия наред безработния Стоидис и кои са „приятелите” които го подпомагат финансово до пръкването на въпросния благотворителен български комитет, можем само да предполагаме...
Тази информация е достатъчно широко разпространена във всякакви писания за Стоянов в интернет, след кратко търсене в Google всичко това може да бъде прочетено на десетки страцини, така че няма да се впускам в по-просторно обяснение. Информацията, която по-трудно се намира за него в интернет или въобще не е налична, или пък се нуждае от елементарно осмисляне ще обобщя сега.
Николаос Стоидис прави опит да смени името си на Николай Стоянов, понеже се смята за етнически българин. Неясно защо обаче самият той не се явява на съдебното дело и така самопроваля опита си. Той не знае български език, въпреки че е ревностен български патриот и че майка му е родом от България !? Семейството му като цяло е още по-интересно. В интервю за Труд обяснява, че майка му е родом от Варна, изселила се в Гърция през 1924 г. През тази година България напускат гръцки и гъркомански семейства, по силата на спогодбата за размяна на население между двете държави. Отделно с фамилия Стоидис (Николаос и Стойкос, In Greek: "The Macedonian Struggle" K. Vakalopoulos, C. Nerantzis, 2000) във Воденско в началото на 20 век се подвизават няколко андартски капитани. За разлика от баща си, единствената дъщеря на Стоидис, студентка в Белград, се самоопределя като "скопянска македонка", т.е. македонистка?!
Ако попитате местните хора от Воден, те ще ви отговорят, че никой не знае с какво се занимава, но има доста финансови ресурси. Въпреки това, в същото интервю Стоидис за Труд нашироко обяснява за тежкото си финансово положение. Изтъквайки като основен благодетел Сорос и неговата фондация "Отворено общество", нека припомним, че тя е свързана със защитата и промоцията на мними малцинства, като публична тайна е, че подпомага "етническите македонци" в България и тези в Гърция, събрани в партията Виножито (Уранио Токсо). По-интересно е, че при търсене на ключови думи в интернет "Nicolas Stoyanov (Stoidis) and Done Katsorov (Katsoris)" излиза информацията, че те са бивши членове на същата тази организация към 1996 година.
Николаос Стоидис и Доне Касторис „създават” интернет сайта bulgarmak.org (Статистика), който за жалост към момента не се поддържа и не съществува. Щеше да е интересно повече хора да го разгледат и да прочетат статиите, в които съжителстват звезди на Вергина, българско национално знаме и на места откровени расистки антигръцки текстове. Като добавим и това, че малко от българите, посетили сайта четат гръцки език, става още по-неясна и самата концепцията за българо-турско-албански-македонски интернет и военен съюз срещу Гърция?!
Както споменах Стоидис „откри” някаква плоча и я предложи на Божидар Димитров (Воденска плоча за Цар Самуил). Повечето учени оспориха сериозността на откритието и то така и изчезна в небитието, останаха само снимки с откривателя и'. Но преди време от преподавател в Софийски университет разбрах, че въпросната плоча е предложена от самия Стоидис за 20 000 евро, а след като в България никой не се заинтересува от нея, я предлага за продажба и в Скопие.. Това се случва около 1997 година, а през 2000 година в скандала е включена и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов, който казва следното: "става дума за "активно мероприятие на гръцките специални служби, заложено преди близо 2 години, преследващо ефект с днешна дата". (Българската партия в Гърция пращала писма на родното ВМРО, в. СЕГА) Тъжното е, че 10 години по-късно същата организация промотира Стоидис и събирането на пари за него... (vmro.bg) ?!
15 януари 2011, събота
Мълчанието – позор или злато.
Не знам защо, когато става дума за гръцко-българско приятелство, самото словосъчетание най-вече бива посрещано скептично. Дали, защото някъде из заспалата ни историческа памет дреме инстинктивно недоверие или пък сме проумели най-после някои истини? Или пък, от мерак да сме примерни европейци сме добросъседски настроени дори и когато ни плюят. Не искам да го мисля, но пък крещящо опровержение на това се носи от гръцката музика, извираща от гръцките таверни и българските механи, за да радва хилядите фенове, които от право хоро може и да не отбират, но пък с ентусиазъм рипат на сиртаки, от безбройните гръцко-български и българо-гръцки дружества, които са явление у нас, но не и у съседите и които усърдно разпространяват от гръцки сладки до гръцка литература и още по -усърдно развяват гръцки знамена по сградите, в които се помещават. Добронамерени сме. Откъде сме се намерили толкова добри, наистина си нямам понятие. Но много искам, когато добрите българи и добрите гъркофили с нетърпение дочакват уикенда, за да хукнат да си правят снимки край Бялата кула, подминавайки всичко смислено, което може да се види иначе, поне отмалко да се пробват да надскочат невежеството /и умилението от любезността на комшиите/ и да изтупат прашасалото си достойнство /разбира се, не всекиму е дадено/, защото братска Гърция ревностно пази „историята”. Онази история, която се е превърнала във вманиачена омраза, толкова силна, че дори днес тя е жива и напомня за себе си. Чрез безогледната кражба на фолклор , традиции, население, имена и история и подмяната им, в бълването на учебници, литература и специални лъскави издания, в които „учени” дават простор на поразяващи с наглостта си теории за /не/съществуването на българско население в Северна Гърция и имащи за цел да набият в дебелите български глави на същото това население колко е ужасно и позорно да имаш български корени.
Необяснимо изглежда от какво се страхува християнска Гърция в 21 век, та и до наши дни не може да се отърве от кошмара на българофобията си. Тя струи от унищожаването на всичко, което може да напомни за българско присъствие по тези земи до манията да кръщава улици и булеварди на касапи /пардон, герои/, изклали жените и децата на Загоричане и Зелениче и до езика на омразата, изпълнил представите за „култура”, насаждана сред хората.
Поздрав за /не/доверчивите! И, ако някакви чувства се породят, то тихо – да не сърдим комшиите...
Спектакъл "В Македония", Съботско, 2009 г.
Необяснимо изглежда от какво се страхува християнска Гърция в 21 век, та и до наши дни не може да се отърве от кошмара на българофобията си. Тя струи от унищожаването на всичко, което може да напомни за българско присъствие по тези земи до манията да кръщава улици и булеварди на касапи /пардон, герои/, изклали жените и децата на Загоричане и Зелениче и до езика на омразата, изпълнил представите за „култура”, насаждана сред хората.
Поздрав за /не/доверчивите! И, ако някакви чувства се породят, то тихо – да не сърдим комшиите...
Спектакъл "В Македония", Съботско, 2009 г.
25 април 2010, неделя
Еволюцията на един национален герб
Република Македония е една от двете страни в Европа, която е запазила преддемократичния си герб, т.е. този от времето на СФРЮ, като едва през 2009 година правителството взе решение да отстрани типичната за подобните гербове червена петолъчка. Другата страна запазила социалистическия си герб е демократичния стожер Беларус..
2009-днес
Много често взе да става разни хора да търсят авторски права за щяло и нещяло, а още по-често взе да става българи да правят поредни разкрития по историята на Република Македония, чрез които да си връщаме блудната сестрица в правилното българско русло. До толкова.. че дори вече малко се изтърка и хората загубиха интерес от темата.
Въпреки това, що се отнася до национален символ на Република Македония няма как да задържа възхищението си само за мен. Откритието ми засяга не знамето на Република Македония със стилизираната звезда от Вергина, нито националния химн, а както вероятно сте се досетили иде реч за герба на Републиката. Герб, който сам по себе си е доста спорен дори за гражданите македонци. Не малко от тях искаха стария герб да се замени с лъв, който си е исторически засвидетелстван в средновековните хроники и във възрожденските знамена на ВМОРО. Броженията на набиращия скорост македонски национализъм са ясни - скъсване с всички доскорошни приятелства (включително сърбите и югоносталгията), включително в хералдическа насока.
И въпреки това.. сегашният герб на Република Македония всъщност носи духа на македонците още отпреди създаването на самата държава, че и на нацията. Той практически е копие на герба на Македонския младежки културно-просветен съюз, организация на македонските студенти в България действала в периода 1923-1934 година.
МСМ - България 1923-1934
В нея ВМРО е влагала средства, а после активистите и директно са се вливали в революционната организация на Тодор Александров и Иван Михайлов като четници, войводи, политически и обществени застъпници на революционното дело в България и Западна Европа.
1946-2009
Порових за някаква информация кой е изготвил герба на Социалистическа Република Македония след 1946 година, но оскъдицата не позволи да намеря каквото и да било. Първият вариант на социалистическия герб е различен и не е стилизиран подобно на този на МСМ, но приликите в по-късните варианти са очевидни. Ще продължа да търся информация и ще пиша в блога своевременно при ново интересно откритие.
2009-днес
Много често взе да става разни хора да търсят авторски права за щяло и нещяло, а още по-често взе да става българи да правят поредни разкрития по историята на Република Македония, чрез които да си връщаме блудната сестрица в правилното българско русло. До толкова.. че дори вече малко се изтърка и хората загубиха интерес от темата.
Въпреки това, що се отнася до национален символ на Република Македония няма как да задържа възхищението си само за мен. Откритието ми засяга не знамето на Република Македония със стилизираната звезда от Вергина, нито националния химн, а както вероятно сте се досетили иде реч за герба на Републиката. Герб, който сам по себе си е доста спорен дори за гражданите македонци. Не малко от тях искаха стария герб да се замени с лъв, който си е исторически засвидетелстван в средновековните хроники и във възрожденските знамена на ВМОРО. Броженията на набиращия скорост македонски национализъм са ясни - скъсване с всички доскорошни приятелства (включително сърбите и югоносталгията), включително в хералдическа насока.
И въпреки това.. сегашният герб на Република Македония всъщност носи духа на македонците още отпреди създаването на самата държава, че и на нацията. Той практически е копие на герба на Македонския младежки културно-просветен съюз, организация на македонските студенти в България действала в периода 1923-1934 година.
МСМ - България 1923-1934
В нея ВМРО е влагала средства, а после активистите и директно са се вливали в революционната организация на Тодор Александров и Иван Михайлов като четници, войводи, политически и обществени застъпници на революционното дело в България и Западна Европа.
1946-2009
Порових за някаква информация кой е изготвил герба на Социалистическа Република Македония след 1946 година, но оскъдицата не позволи да намеря каквото и да било. Първият вариант на социалистическия герб е различен и не е стилизиран подобно на този на МСМ, но приликите в по-късните варианти са очевидни. Ще продължа да търся информация и ще пиша в блога своевременно при ново интересно откритие.
06 март 2010, събота
Македонизъм в действие
Вероятно всеки, който следи темата Македония се е сблъсквал с македонизма и неговите представители. А те са равносилни на Берлинската стена по усърдност и невъзприемливост, която метафора би предвещавала бъдещо падане на тази стена, но в голямата си част Македонистката такава е непробиваема. И ако в Берлин стената е изграждана на 2-3 етапа, то македонистката и до днес продължава усърдно да се втвърдява.
Да убеждаваш някого в твоите виждания принципно е доста трудно, особено ако това му е вкарвано в главата цял живот. Примери бол, но всеки по-млад ще се подсети за някоя дискусия с баби и дядовци за комунизма и предхождалия го фашизъм?! Такива, разбира се, са една част от старите хора, така както и една част от гражданите на Република Македония са диви македонисти. Но са и до безкрай нагли и радикални. Интернет е чудесното място да се сблъскаш с подобните "орди", а още по-конкретно мрежата Фейсбук. Която редом с Уикипедия, Ютюб и всякакви други трибуни дават място на македонистки словоизлияния.
Защо пиша този коментар? Защото тези дни попаднах на изключително гнусни неща, които са ми отдавна ясни и познати, но мълчанието и аристократичното подминаване не са лек срещу подобен род простота и чиста омраза. Това България трябваше да го разбере преди 15 и да не допусне младото "македонско" поколение да стигне до крайния шовинизъм, който вероятно дори югославските строители на нации не са предполагали, че може да се постигне. И тъй като нещата в живота са нетрайни, то смятам да споделя една част от малоумията на гореспомените, част от които фрапантни:
Историята за евтините българки, правещи любов за "две цървени", с иначе елитните компаньони бесни македонисти. Народното македонистко творчество разказва басни как в началото на българската демокрация, потоци от български проститутки е заляла Македония, където всеки ценител на женската прелест е можел да им се засити за две цървени, т.е. 2 банкноти по 100 динари.
Въпросната банкнота, която подозрително напомня за югоносталгията..
Противно на очакваното подобни коментари за българските жени идват не след заяждане с девойките от Р.Македония, които вече 20 години студентстват тук и се изпожениха все за българчета, ами след опит за исторически диспут. Нещото, което и до днес плаши македонистките народни маси като тамян - дявол. За да вникнеш в психологията на тия хора трябва доста да загубиш от интелектуалното ниво, но е лесно да предскажеш, че половината "любовчии" имат сериозни полови проблеми. Едно са 16 годишните папагали, повтарящи чутото от батковците, друго са тия батковци, които хем ненавиждат "татарищата", хем са готови да заделят от иначе скромния си бюджет (2/3 от гражданите на Р.Македония живеят в бедност по официални данни) за тия българки. Групата "ЈАС ИМАМ ЕБЕНО БУГАРКА / EXPERIENCE WITH BULGARIAN GIRL" е събрала едва 60-тина ентусиасти, които обаче имат в аритметична прогресия по-големи мераци:
Damjan Tocko
Vnimanie vnimanie. Na 3 mart 2010 nacionalniot praznik na Tatarska drzava Bugarija, ke se odrzi casting za orospii. Gi povikuvam site Bugarki da dojdat na casting:)
Petre Bazernicki
Balgarkite,se mnogu poslobodnoumni, od Makedonkite,i znaat da napravat dobar sex.Velichka, prav sum?
ДАНИЕЛ МАКЕДОНСКИ
Bugarki dobri samo za ebenje nisto drugo. :D
Безкрайно гнусна група мисля, но малобройна, че да дава ясна представа за македонистките виждания за българите. По интересни са "фенските групи" на сепаратистката и добре подплатена от някои кръгове ОМО - Пирин. Главно две такива съществуват към момента - ОМО ИЛИНДЕН ПИРИН и OMO "ILINDEN" PIRIN - Ethnic Macedonians in Bulgaria. Нямам физическата възможност и желание да събирам в снимки и цитати подобните групи, но докато съществуват е редно всеки да погледне за какво иде реч в тях. Да види колко ниско могат да паднат и в 21 век човешки същества. Двете групи са с по 871 и 1498 души почитатели (към датата на написването на статията), от тях 99% са граждани на Република Македония, а останалият 1% са българи, които подиграват или оборват сърбоманите. Тъжното е, че последните не виждат или не искат да видят, че там пирински "етнички" македонци няма. Проблем, който вероятно ще решат с довкарването на потребители марионетки, както правят в групите от/за северна Гърция, където се подвизават немалкото останали там "славяногласни", наследници на старите българи.
Егейска Македония, отдавна обект на македонистката пропаганда, освен политическа македонистка партия се сдоби и с мрежа от няколко стотин сайтове, блогове и групи във Фейсбук. За придърпването на егейци към македонистките идеи на Уранио Токсо (Виножито) се хвърлят страшно много усилия, а защо не и пари? Във фейсбук и ютюб е пълно с фалшиви акаунти, които обаче поразително говорят само и единствено скопски и никакъв местен диалект, инак гордо носят псевдогръцки имена и са родом от Костурско, Леринско и Воденско. Подобен развъдник е групата ΤΑ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ BLOG ΤΗΣ ΕΛΛΑΔΑΣ-THE MACEDONIAN BLOGS IN GREECE, в която се промотират фолклор, Абецедара, македонистко-гръцкия речник.. и разбира се антибългаризъм.
Потребителите в посочените линкове активно участват в стотици подобни групи, което предполага огромна отдаденост на това занимание, липса на социален живот или просто (логично) заплащане срещу тая дейност. Дали това е така или са само мой догатки едва ли ще разбера. Но факт, че антибългарските истъпления край нямат и е очевадна гнусната пропаганда срещу нас. Иначе, справка за лицемерието и двойния аршин на част от македонистите, вижте тук: SRBIJA/MAKEDONIJA..2 DRZAWE 1 NAROD !! А когато някой македонист си позволи да говори за добронамереност от страна на Македония и македонците към България и българите, и видите ли срещал неразбиране. Покажете му подобните линкове и го питайте колко такива ще намери от българска страна?
Summary: There can be find many "macedonian" (macedonistic) groups and accounts in Facebook, Youtube, even Wikipedia and whole the internet, which promotes total racist ideas and most of them are offensive to Bulgaria and bulgarian people. There were made many accounts in Youtube and Facebook who prettend to be Ethnic macedonians in Bulgaria or Greece, but most of them are deffinitely fake, while they can't even speak the local bulgarian dialects. On the other hand there are groups like "Serbia and Macedonia - 2 countries, 1 nation" that is promoted even by many "macedonian nationalists". Some people from Republic of Macedonia say the only offensive are bulgarians, and they are victims of bulgarian ultranationalism, but thare have none antimacedonist group, exept the history ones.
Да убеждаваш някого в твоите виждания принципно е доста трудно, особено ако това му е вкарвано в главата цял живот. Примери бол, но всеки по-млад ще се подсети за някоя дискусия с баби и дядовци за комунизма и предхождалия го фашизъм?! Такива, разбира се, са една част от старите хора, така както и една част от гражданите на Република Македония са диви македонисти. Но са и до безкрай нагли и радикални. Интернет е чудесното място да се сблъскаш с подобните "орди", а още по-конкретно мрежата Фейсбук. Която редом с Уикипедия, Ютюб и всякакви други трибуни дават място на македонистки словоизлияния.
Защо пиша този коментар? Защото тези дни попаднах на изключително гнусни неща, които са ми отдавна ясни и познати, но мълчанието и аристократичното подминаване не са лек срещу подобен род простота и чиста омраза. Това България трябваше да го разбере преди 15 и да не допусне младото "македонско" поколение да стигне до крайния шовинизъм, който вероятно дори югославските строители на нации не са предполагали, че може да се постигне. И тъй като нещата в живота са нетрайни, то смятам да споделя една част от малоумията на гореспомените, част от които фрапантни:
Историята за евтините българки, правещи любов за "две цървени", с иначе елитните компаньони бесни македонисти. Народното македонистко творчество разказва басни как в началото на българската демокрация, потоци от български проститутки е заляла Македония, където всеки ценител на женската прелест е можел да им се засити за две цървени, т.е. 2 банкноти по 100 динари.
Въпросната банкнота, която подозрително напомня за югоносталгията..
Противно на очакваното подобни коментари за българските жени идват не след заяждане с девойките от Р.Македония, които вече 20 години студентстват тук и се изпожениха все за българчета, ами след опит за исторически диспут. Нещото, което и до днес плаши македонистките народни маси като тамян - дявол. За да вникнеш в психологията на тия хора трябва доста да загубиш от интелектуалното ниво, но е лесно да предскажеш, че половината "любовчии" имат сериозни полови проблеми. Едно са 16 годишните папагали, повтарящи чутото от батковците, друго са тия батковци, които хем ненавиждат "татарищата", хем са готови да заделят от иначе скромния си бюджет (2/3 от гражданите на Р.Македония живеят в бедност по официални данни) за тия българки. Групата "ЈАС ИМАМ ЕБЕНО БУГАРКА / EXPERIENCE WITH BULGARIAN GIRL" е събрала едва 60-тина ентусиасти, които обаче имат в аритметична прогресия по-големи мераци:
Damjan Tocko
Vnimanie vnimanie. Na 3 mart 2010 nacionalniot praznik na Tatarska drzava Bugarija, ke se odrzi casting za orospii. Gi povikuvam site Bugarki da dojdat na casting:)
Petre Bazernicki
Balgarkite,se mnogu poslobodnoumni, od Makedonkite,i znaat da napravat dobar sex.Velichka, prav sum?
ДАНИЕЛ МАКЕДОНСКИ
Bugarki dobri samo za ebenje nisto drugo. :D
Безкрайно гнусна група мисля, но малобройна, че да дава ясна представа за македонистките виждания за българите. По интересни са "фенските групи" на сепаратистката и добре подплатена от някои кръгове ОМО - Пирин. Главно две такива съществуват към момента - ОМО ИЛИНДЕН ПИРИН и OMO "ILINDEN" PIRIN - Ethnic Macedonians in Bulgaria. Нямам физическата възможност и желание да събирам в снимки и цитати подобните групи, но докато съществуват е редно всеки да погледне за какво иде реч в тях. Да види колко ниско могат да паднат и в 21 век човешки същества. Двете групи са с по 871 и 1498 души почитатели (към датата на написването на статията), от тях 99% са граждани на Република Македония, а останалият 1% са българи, които подиграват или оборват сърбоманите. Тъжното е, че последните не виждат или не искат да видят, че там пирински "етнички" македонци няма. Проблем, който вероятно ще решат с довкарването на потребители марионетки, както правят в групите от/за северна Гърция, където се подвизават немалкото останали там "славяногласни", наследници на старите българи.
Егейска Македония, отдавна обект на македонистката пропаганда, освен политическа македонистка партия се сдоби и с мрежа от няколко стотин сайтове, блогове и групи във Фейсбук. За придърпването на егейци към македонистките идеи на Уранио Токсо (Виножито) се хвърлят страшно много усилия, а защо не и пари? Във фейсбук и ютюб е пълно с фалшиви акаунти, които обаче поразително говорят само и единствено скопски и никакъв местен диалект, инак гордо носят псевдогръцки имена и са родом от Костурско, Леринско и Воденско. Подобен развъдник е групата ΤΑ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ BLOG ΤΗΣ ΕΛΛΑΔΑΣ-THE MACEDONIAN BLOGS IN GREECE, в която се промотират фолклор, Абецедара, македонистко-гръцкия речник.. и разбира се антибългаризъм.
Потребителите в посочените линкове активно участват в стотици подобни групи, което предполага огромна отдаденост на това занимание, липса на социален живот или просто (логично) заплащане срещу тая дейност. Дали това е така или са само мой догатки едва ли ще разбера. Но факт, че антибългарските истъпления край нямат и е очевадна гнусната пропаганда срещу нас. Иначе, справка за лицемерието и двойния аршин на част от македонистите, вижте тук: SRBIJA/MAKEDONIJA..2 DRZAWE 1 NAROD !! А когато някой македонист си позволи да говори за добронамереност от страна на Македония и македонците към България и българите, и видите ли срещал неразбиране. Покажете му подобните линкове и го питайте колко такива ще намери от българска страна?
Summary: There can be find many "macedonian" (macedonistic) groups and accounts in Facebook, Youtube, even Wikipedia and whole the internet, which promotes total racist ideas and most of them are offensive to Bulgaria and bulgarian people. There were made many accounts in Youtube and Facebook who prettend to be Ethnic macedonians in Bulgaria or Greece, but most of them are deffinitely fake, while they can't even speak the local bulgarian dialects. On the other hand there are groups like "Serbia and Macedonia - 2 countries, 1 nation" that is promoted even by many "macedonian nationalists". Some people from Republic of Macedonia say the only offensive are bulgarians, and they are victims of bulgarian ultranationalism, but thare have none antimacedonist group, exept the history ones.
03 март 2010, сряда
.....................Честит празник!...................
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Абонамент за:
Публикации (Atom)