Медии..

Вестник "Фокус", брой 748, 30 октомври 2009

Революционното дело в цветове

Или как цветовете (макар и чисто любителски добавени от мен) карат образите от старите снимки да оживяват:

Лазар Поптрайков:





Апостол Петков Терзиев:





Марко Лерински





Тодор Александров

Справедливост

Търся..

Малихери пукая

Малихери пукая на Гъндачот планина,
На Гъндачут пукая, на Гуменджи слушая.
Я най-напред вървеше то Юванчо войвода
и по Юван вървеше тоя чърин Лазарот.
Тоя чърин Лазарот, тоя Лазар Уревски,
И по Лазар вървеше тоя Постоль по-старют.
Фатил Постоль да стрели буките й строшило,
Буките й строшило, турците изплашило.
Турците изплашило, назут ем се върнали,
Во ливада се брали, половинтай немало.
Половинтай немаше и големто го нема
И то шо я свиреше та пуста турулейка.

Издирвам тази песен от Вардарията за войводите Иванчо Карасулийски и Апостол Петков Терзиев в аудио формат. Ако някой разполага с него ще се помоля да се свърже с мен и да ми я пратил. Или поне да ми даде насоки къде мога да я търся. Доколкото знам в РМ песента се пее, но с по-различен текст.

Вестник Революционен лист, орган на ВМРО

Революционен лист е вестник, орган на ВМРО, издаван от края на 1924 година. Всъщност черното знаме с надпис "Свобода или смърт" на банера на блога ми е взет именно от вестника. Статиите са интересни и определено предлагат интересна и достоверна историческа информация за интересуващите се по македонските въпроси.

На вниманието ви предлагам друго издание (след Илюстрация Илинден), което претворих на ПДФ файлове и сега предлагам за свободно сваляне. Снимките са ми предоставени от Playboytaxi и ги ползвам с разрешение. Файлът съдържа 5 броя от издадените през "година първа" вестници. В скоро време мога и още да добавя. Приятно четене!

П.С. Между другото резултатите от анкетата, която проведох на страницата са следните. На въпроса:

Мнението ви за блога - като насоченост, списване, интересна и полезна информация?

От 11 общо гласа 8 души са отговорили "Много добро" и 3ма с "Добро", мнения които само могат да ме радват. Благодаря ви!

Българе глава дигнаха навръх Преображение Господне

Най-големият израз на свободния дух на българите от Тракия се отприщва на 19 август 1903 година навръх празника Преображение Господне. То последва Илинденското въстание в Битолския вилает, но не е вяло организирано и спонтанно вдигнато, а е резултат на дългогодишното революционно дело на Мизийци, Тракийци и Македонци. Одринските комитети на ВМОРО са организирани пряко от Гоце Делчев, като прехвърля по-опитни войводи от Македония в Одринско, така магическият кръг на българския идеал за обединение се затваря. Тракийци се бият в Македония за свободата на македонците, а македонци се бият в Тракия за свободата на тракийците. Съвсем удачно в случая е написан устава на ТМОРО (предшественика на ВМОРО), че "член на организацията може да е всеки македонец и одринец", който иска да се бори за "свободата на Македония и Одринско".
Всъщност съм чел и чувал македонистки интерпретации, че Преображенското въстание се вдига от българите, за да неутрализира ефекта от Илинденското въстание и да представи на Великите сили, че това е общобългарско въстание. Но факт е, че организацията до 1919 година винаги е била македоно-одринска, а контактите между Одринско и Македония са непрекъснати, дори разделяни от голямо разстояние. Всъщност двете въстания последват и Кръстовденското, в Серско, и частичните акции в Родопите. Така фронта на въстанието обхваща земите от Костур и Охридското езеро, през Серско, Беломорска Тракия, Родопите.. та чак до Черноморието. Това издава характера на редицата въстания, нали?

На конгреса на Петрова нива участват и Иван Варналиев, Васил Пасков, Георги Тодоров Доктора, Спас Цветков и Лазар Маджаров все от Македония. А войводата Никола Андреев от Мъклен, серско, ръководи чета в Смолянско. Това са все верни хора на организацията, не признаващи несъществуващите тогава граници между македонци и българи. Това нам е ясно, редно е да обедим обаче аргументирано света, пък и препълнените с фалшива пропаганда гражданите на Република Македония. А по случай празника (ако и на патерици) ви поздравявам:

Българе глава дигнаха,
българе и кумитите
със царе бой да се бият,
царството да му притнемат.

Случаен бисер..

Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение)

Ще започна оттам, където свърших предишния път.
Хората ги има, докато е жив споменът за тях. Със смъртта на спомена настава забвението, което живите рядко могат да предотвратят, но поне могат да отложат.

Заедно с хората умират и изчезват завинаги и свързаните с тях пресечни точки на времето и пространството – дух, имена, дела, бит, идеи, та дори и цели населени места. Ако възкресим и поддържаме жив спомена за тях, не само почитаме паметта на предците, но и продължаваме, колкото можем, съществуването им. И не само това – не само отдаваме почит, не само удължаваме материалните измерения на духовни категории, но и умножаваме собственото си знание, разширяваме собственото си така ограничено от битието съществуване, предаваме миналото на бъдещето, ставаме не само обекти, но и субекти - проводници на времето. Напук на всички, които се опитват да ни убедят, че паметта е вредна, споменът – излишен, а историята – достигнала своя край...

Препоръчвам горещо статията на всеки, можете да я прочетете ТУК