Турците във ВМРО

Досега често писах за четниците и войводите от свободната българска държава. Един вид за българите в България и македонците, останалите българи извън пределите и'. Така конкретизирам, да не се сърдят тракийци, западнопокрайненци и добруджанци, но така или иначе македонското революционно движение е било най-масово. А проблемът с тях най-наболял за България, което май доведе до трите национални катастрофи - още една молба за прошка от другите ни покрайнини.

Това хубаво, но всеки неутрален читател ще си каже - поредните крайно националистически писанки, поредният автор дето е тръгнал да гори гръцко, сръбско, румънско, турско знаме, да беси и коли цели народи, да води войни за територии. И доколкото аз наистина съм против новините на турски и строенето на безброй джамии с минарета, аз не мога да отрека и приноса на турците към българското революционно движение. Иначе сърби няма, грък един войвода на ВМОРО, няколко поляци и руснаци, с румънците се скарахме за власите в Мъглен.. толкоз с международната подкрепа.

Сега ще питате, че какви са тия турци и с кой са се били, че и за какво? Нали противникът е Османската империя, Високата порта, барабар със сулната наш Абдул Хамид II. Младотурците ясно - две години братска любов, после пак кланета и пак четите излизат в планините и горите. Какви други турци остават? Всъщност ВМОРО винаги е пропагандирала братство между всички Македонци - българи, турци, гърци, власи и албанци, и точно тука печелят симпатиите и помощта на малцинство турци, власи и албанци. Но това приятелство особено се засилва след Балканските войни и поделянето на Македония между Сърбия и Гърция, а също и след Първата световна война, когато Гърция окупира и голям дял от Тракия. Тогава като естествен съюзник на България се явяват турците, всъщност не е тайна, че мирното им население претърпява големи кланета, сравними с геноцид.

"Приятелите на моите приятели са и мой приятели, или враговете на моите врагове са мои приятели!" Още след 1919 година ВМОРО се разделя на ВМРО и ВТРО за Македония и Тракия, вторите като по-слаба организация веднага се сдружават с останалите в Беломорска Тракия турци. Войводата Тане Николов създава българо-турските комитети и чети, същият когото, съвсем скоро един скудоумен псевдотурски лидер предположи, че е клал турци наред и поради това не трябва да има улица на негово име. Подобни непросветени типове и идват твърде много на България, не мислите ли?

Та успоредно с революционните действия в Тракия, в Македония турците също подпомагат българите. Ето и една хубава запазена снимка по този въпрос. Това е щипската чета на Шабан Облешевски:


С думи прости, такава е истината. Българите дори в революционното си движение са били толератни и към турци, гърци и сърби. Заради вторите две толерантности обаче се стигна до погромите над мирните българи в Македония и Тракия - 500 000 хиляди души пропищяха и бягаха оттам. За да опиша зверствата срещу тях ще ми трябват доста редове, тъжно, но факт - християнските ни "братя" бяха по-големи зверове от мюсюлманските ни врагове.
-------------
Допълнение: Турска чета участва в акциията на ВМРО срещу сърбите при Валандово, Вардарска Македония. На 20 март 1915 по нареждане на Тодор Александров 1000 четници атакуват селската казарма и избиват 450 сръбски войници. Сред четите е и тази на Хюсеин Хаки бей.