Чужденците във ВМОРО, част пета

Арумъни, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи или просто власи са все названия на романизираното население на Балканския полуостров. Историческите извори ги споменават често след 10 век, като още тогава трайно усядат в областта Македония. Странните им бит, обичаи и култура често водят до неразбиране. Още от средните векове власите водят полууседнал, полуномадски живот, като зимно време мигрират на юг да търсят нови пасища за стадата си, а пролетно време се връщат в планините - истинският им дом. В 10 век във Византийската империя се вдига много шум когато жените власи пастирки (защото мъжете се занимавали с друга по-тежка дейност) нахлуват в Атон и скандализират цялото Светогорско монашество. От тогава датират и забраните жени да посещават Светата обител на Халкидики.



Народ твърде интересен, запазил привичките си и в зората та на националните възраждания, станал притегателна цел за държавните пропаганди и на Румъния, и на Гърция още в 18 век. Влашкият език, част от романската група езици на Балканите, позволява на Румъния трайно да установи националните си идеи сред власите. Дори през Втората световна война се стига до създаване на колаборационистка румънска държава в областта Пинд, която същестува до изтеглянето на германските войски от територията на Гърция. Силната и без това Цариградска Патриаршия се противопоставя твърдо на румънските домогвания, като и до днес мнозинтвото власи в Македония са гъркомани. Остава обаче и ниша за България, българите и българската Екзархия. Без да отделя време и ресурси в отваряне на училища, и без да развива насочена и изразителна културна дейност сред власите, не малка част от тях стават симпатизанти на българската идея. А оттам и на революционното движение за освобождение на Македония на ВМОРО.



В областта Мъглен или Влахомъглен се стига до там, че в края на 19 век цели села се българизират. Такова е например Баровица (днес Кестенари, Гърция), което дава редица войводи на ВМОРО (Ичко Димитров, Мино Пържолов и др.) и Македоно-одрински опълченци през Балканската война. От Влахомъглен са още власите комити Щерьо Юнака, Васе Суми и други. Българизацията стига до там, че дори българският-министър председател от Ресен Андрей Ляпчев е от влашки род. Редно е тук да се упомене една често правена грешка, че Митре Влаха е етнически влах. Прякора му идва от това, че като малко дете е слугувал у власи скотовъди, а инак той е родом от чисто българското село Кономлади (днес Макрохори, Гърция)!



Арумъните дейно участват в борбите за свобода, но емблематични остават не влахомъгленци, а тези от Битолско и Крушевско. Питу Гули - "Последният защитник на Крушевската република", е безспорно водачът на българомислещите власи. Отдал се изцяло на революционното дело и загинал геройски с цялата си чета срещу хиляден турски аскер при защитата на Крушево, днес той е сред най-тачените комити. Не случайно името му присъства в химна на Република Македония и за него се пее известната народна песен "Море пиле, славей пиле". Освен собственият си живот, Питу Гули е обрекъл и съдбите на синовете си Ташко, Щерьо и Никола Гулеви с каузата за свободата на Македония и обединението и с България. Последният син Никола става личен охранител на водача на ВМРО Тодор Александров, а по-късно е убит от сръбските власти заради революционната си дейност през 1924. Сходна привързаност към безспорните водачи на революционното движение показва Георги Мучитанов - Касапчето, също от Крушево. Загива в село Крушари като секретар на най-големият ениджевардарски войвода Апостол Петков, подмолно отровени от четник-ренегат.

Не трябва да се пропуснат и имената на други известни власи комити. Това са Иван Джонев от Крушево, Александър Кошка от Гопеш, Стерьо Наку от Магарево и други. Алеко Василев - Пашата обаче историята запомня с лошо. Като ръководител на ВМРО в Петричка област той поръчва убийството на Тодор Александров през 1924 година, поради неразбирателство между двамата. В отговор е убит по време на Горноджумайските събития организирани от Иван Михайлов същата година.


Питу Гули и Христо Чернопеев (вторият и третият седнали отляво)

Власите оставят трайна следа в тази революционна епоха. Те са най-масово участващите небългари във ВМОРО и отрано разбират искреното желание на организацията за добруване на всички етноси в една Македония, свободна от турската , корумпирана и нехаеща за човешки страдания, власт. Факт е също така, че не малко власи участват активно в гръцките андартски чети, но това не може да изличи трайният съюз между македонските българи и потомците на свободните пастири на Балканите. Целта им бе искрена, ако и останала неразбрана за мнозина.