
Това знаме, според сайта http://www.soros.org.mk е от времето на Крушевската република, обявена и просъществувала за време на Илинденското въстание. Географската карта, символизираща Македония в нейните географски и етнографски граници, се дава за доказателство за съществуването на отделна от българската македонска идентичност в това време. За моя изненада същото знаме със същата информация се появи и на страниците на Македонската енциклопедия на МАНУ, която можете да намерите тук (книга I, стр 575).
Страницата от енциклопедията на МАНУ (македонисткото БАН, производно на САНУ - сръбското). Кликни за по-голямо изображение.

Това което не знаят лъже историците е, че идеята за независима Македония (което се различава по по-ясната политическа формулировка от дотогавашното искане за автономия) се появява едва след 1918 година. Когато Тодор Александров възстановява организацията в това време е било ясно, че Великите сили ще поставят цяла България на колене след загубената война, и всяка българска кауза неминуемо ще бъде опорочена. ВМРО на Тодор Александров излиза с декларация за независимост и неделимост на Македония пред Парижката конференция, крайно левите дейци на ВМОРО като Гьорче Петров, Димо Хаджидимов и Михаил Герджиков излизат с декларация за автономия на Македония, която да влезе в бъдеще Балканска федерация. Българското правителството на Александър Малинов пък.. също дава становище за независимост на Македония в географските и граници, и само предлага да върне Пиринска Македония на новосъздадената държава (Гергинов, Кр. Билярски, Ц. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров 1910-1919, сп. ВИС, кн. 2 от 1987, с. 214). Това предложение, разбира се, изобщо не се приема от Сърбия и Гърция, така както не се прие и идеята за автономия на Македония в 1912 година при преговорите за война с Турция.

Дейци на ВМРО на гроба на Тодор Александров с трансперант "През голгота към Независима Македония", 1925 година
Друго, което не знаят в Скопие е, че това знаме не е на никаква Крушевска република, а на бежанската Илинденска организация в България. За справка вижте кое да е въстаническо знаме (тук) от периода и сравнете грубата му изработка (конци, бродерии, плат) с това по-горе. Също на знамето пише 20 Юлий, деня в който е обявено въстанието, решение взето на Смилевския конгрес от началото на месец май 1903 година. Невъзможно би било да се избродира цялото знаме за краткото време от един месец.
Илинденската организация е създадена в България след края на Първата световна война, когато стотици хиляди бежанци трайно се установяват в България. Целта и е културно-просветната дейност и макар да е автономна от ВМРО, то и тя действа в нейни интереси. И все пак организацията безспорно защитава българския произход на цялото славянско македонско население и на революционната организация вътре в Македония. Те издават и списание Илюстрация Илинден, което можете да намерите в линковете и сами да се убедите в това.


Тази членска карта от 1923 година недвусмислено показва от кого и как е използвана въпросната картина. Всеки сам може да предположи чие е горепосоченото знаме всъщност, нали?

Това е истинското знаме на Крушевската република[1]. Знамето е начело на 3-и отряд под командата на Пито Гули и знаменосец Георги Гинов. В местността Гумня освободеният народ му се покланя. Направено било от червен копринен плат и обшито с жълта сърма. В средата над палмов венец със златна коприна били извезани две ръкуващи се ръце — символ на единството, а над тях — запален факел. Около символиката — девизът "Свобода или смъртъ" и надпис „Знаме на Крушевската чета" [2]
Смешно ми е, но и тъжно, защото не следва един любителски блог да оборва "величави трудове на македонската национална историография", за които бяха заделени огромни суми от държавния бюджет на Република Македония, и на който безпрекословно вярват наивните хорица там..

1941-1944 г. Охрид
Summary
This flag is presented by FYROM "historians" (Soros and MANU Encyclopedia) as the Krushevo Republic's flag, but in fact it's Ilinden Organisation banner. They claim that indipendent Macedonia reveals the "ethnic macedonian conciusness" of the revolutionary organisation. The idea of Independent Macedonia was absolutely Bulgarian and supported by IMRO and Bulgarian government. Even Bulgaria offered to take back Pirin Macedonia in 1918 to the newly state, but the Great Powers did not adopted this idea, because Serbia and Greece opposed. During WW2 and after this was made new attempts of uniting the three parts of Macedonia in one state. Maybe one day the E.U. will make this true without sucirifing blood of innocent people like in the past.
3 коментара:
Moga li da polzvam niakoi ot tezi kartinki za film?
Абсолютно всичко можеш да използваш - картинки, идеи, текст и с каквото друго бих могъл да ти помогна.
Погрешно и неправилно се шири мнението, че Андрей Ляпчев ("со кротце, со благо и со малко кютек...") е по народност влах. Това е конструция на сръбските полицейски органи още по времето, когато Андрей Ляпчев е министър-председател на царство България, защото сърбите по това време считат македонските българи за "прави сърби". Ляпчев е велик патриот Българин - още като ученик е участник в Съединението на Княжеството и Румелия и т.н. Ето какво пише Симеон Радев/също ресенчанин/ за Андрей Ляпчевия род:
"Между първенците се изтъкваха на видно място Ляпчеви. Те се преселили в Ресен от Мъгленско. Това станало през втората половина на осемнадесетия век. Един ден, през страстната седмица, турците обиколили църквата в село Нъте (днес в Р. Гърция) и насилили богомолците да се потурчат. Едни се потурчили, други станали жертва на своята вяра. Един само успял да спаси и живота, и вярата си, родоначалникът на Ляпчевия род, който се казвал Доре. Той бил грънчар и когато ставало потурчването, бил останал у дома си, за да пази пещта, в която пекъл своите произведения за продан през празниците. Вкъщи била и сестра му, мома. Избягал заедно с нея и двамата успели да стигнат в Ресен. От неговото потомство има два клона: Доревци и Ляпчевци. У Доревци се е запазила традицията на грънчарството; те направиха от Ресен грънчарски град. Може би от тях е останал този обичай в града, че когато на Духовден (Св. Дух) семействата отиват на гробовете на своите починали, роднините и съседите да си подаряват за помен стомни, грънци и пр. Чувал съм да се говори, че грънчарството в Трън било пренесено от Ресен.
Васил Кънчов в своята "Етнография на Македония" споменава Нъте като влашко село. Не се знае обаче дали власите не са се заселили в него след потурчването му. Нъте се е казвало по-рано Нънте и това име не е могло да му бъде дадено освен от едно славянско население, което си бе запазило носовките. Едва ли Ляпчеви ще да са от влашки произход, защото когато почва българската борба в Ресен, те са в първите й редове. На надгробната плоча на Тасе Ляпчев, баща на Андрей Ляпчев, стоят следните думи: "Тукъ почива Тасе Търтовъ Ляпчо. Тасе доживя възстановлението на българската църква и посрещна български владика. През 1868 год. Тасе първъ в Битоля на губернатора заяви, че той съ непризнаванието на гръцкия владика не признава и гръцкия патриархъ."
Поздрав:Николай Кънчев
Публикуване на коментар