Не знам защо, когато става дума за гръцко-българско приятелство, самото словосъчетание най-вече бива посрещано скептично. Дали, защото някъде из заспалата ни историческа памет дреме инстинктивно недоверие или пък сме проумели най-после някои истини? Или пък, от мерак да сме примерни европейци сме добросъседски настроени дори и когато ни плюят. Не искам да го мисля, но пък крещящо опровержение на това се носи от гръцката музика, извираща от гръцките таверни и българските механи, за да радва хилядите фенове, които от право хоро може и да не отбират, но пък с ентусиазъм рипат на сиртаки, от безбройните гръцко-български и българо-гръцки дружества, които са явление у нас, но не и у съседите и които усърдно разпространяват от гръцки сладки до гръцка литература и още по -усърдно развяват гръцки знамена по сградите, в които се помещават. Добронамерени сме. Откъде сме се намерили толкова добри, наистина си нямам понятие. Но много искам, когато добрите българи и добрите гъркофили с нетърпение дочакват уикенда, за да хукнат да си правят снимки край Бялата кула, подминавайки всичко смислено, което може да се види иначе, поне отмалко да се пробват да надскочат невежеството /и умилението от любезността на комшиите/ и да изтупат прашасалото си достойнство /разбира се, не всекиму е дадено/, защото братска Гърция ревностно пази „историята”. Онази история, която се е превърнала във вманиачена омраза, толкова силна, че дори днес тя е жива и напомня за себе си. Чрез безогледната кражба на фолклор , традиции, население, имена и история и подмяната им, в бълването на учебници, литература и специални лъскави издания, в които „учени” дават простор на поразяващи с наглостта си теории за /не/съществуването на българско население в Северна Гърция и имащи за цел да набият в дебелите български глави на същото това население колко е ужасно и позорно да имаш български корени.
Необяснимо изглежда от какво се страхува християнска Гърция в 21 век, та и до наши дни не може да се отърве от кошмара на българофобията си. Тя струи от унищожаването на всичко, което може да напомни за българско присъствие по тези земи до манията да кръщава улици и булеварди на касапи /пардон, герои/, изклали жените и децата на Загоричане и Зелениче и до езика на омразата, изпълнил представите за „култура”, насаждана сред хората.
Поздрав за /не/доверчивите! И, ако някакви чувства се породят, то тихо – да не сърдим комшиите...
Спектакъл "В Македония", Съботско, 2009 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар