Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И с какво е по-различно нашето време от епохата, в която Христо Ботев е писал стихотворението си Патриот в изгнание? Бих казал – с нищо. Защото робството днес не се измерва в абстрактни държавни граници, а робията, от която не можем да излезем в духовната си нищета. А с какво е по-различен един крадец на история, за каквито пейоративно приемаме гражданите на Република Македония когато говорим за българска история, когато в собствената ни родина крадците (пък било то и на интелектуална собственост) са ни къде повече душмани? Нима има разлика в това да откраднеш нещо нематериално, от това да крадеш за прехрана. Няма, мисля аз, но вътрешния ми глас крещи - ИМА, и то голяма!
Едно е да откраднеш хляб насъщен, за да не умреш от глад, ти и твоите ближни, а съвсем друго е да крадеш за фалшиви чест и слава. Да се правиш на умен и знаещ пред хора, за които имаш мнение, не по-високо, отколкото за стадо овце. Защото такива са, бога ми, всички лъже-пророци, които се тупат в гърдите и си преписват грешни заслуги, в името на род и отечество. Защото в гнездото от революционни идеи и патриотична любов, в които са отрасли хора като Ботев и Левски, винаги ще долети една кукувица, която да наснася собствените си яйца там. Но птицата е оправдана, понеже природата и е такава, че тя не може да отгледа децата си. И все пак, това е само метафора за хора, заради които естествения подбор в природата и царството на птиците, не може да бъде приета като омаловажаващ факт. Нима е редно така и всичко им е позволено на тия хора?
Позволено е, защото нещо, което не е забранено (или по-скоро преследвано), то логично е и позволено. А отделно и целта винаги опревдава средствата. А когато целта е личната облага, то за жал, в България се постигат небивали успехи. Затуй успяваме индивидуално, бягайки далеч от Родината, и никога колективно - стоейки си в нея. Но какво ме тъй подразни, че да пиша гневно и поезията на Ботев на халос да изстрелвам?.. понеже Ботев е светило, а неговата поезия ми е тъй близка до душата, както словото на Господ Бога и шептя си: "Не изговаряй напразно името...".
Ще ми простите този гняв, но няма как да приема, че не е оправдан. Защото природата ни е такава - или да се примиряваме с всичките гадости или докрай да отстояваме принципите си, пък дори в очите на другите да изглеждаме странно. Но когато се отдаваш всецяло на една кауза - искрено, то тогава последното нещо, което те вълнува е хорското мнение.
Преди само седмица Българоезичната Уикипедия задмина числото от 10 000 написани статии за Македония: личности, местности, градове и села, събития и какво ли още не. Самата Българска Уикипедия 2-3 месеца по-рано навърши 8 години. Което по груби сметки означава, че за това време на ден са писани по няколко статии за Македония и допълнително са отредактирвани, допълвани, коригирани. За илюстриране към статиите на този мащабен проект са добавени няколко хиляди снимки, издирвани са и са попълвани родословни дърва, рисувани са исторически карти... Българската Уикипедия има над 120 000 статии и всички те са резултат от доброволен труд, извършен без заплащане или друга облага, от хора доброволци.
И въпреки, че голяма част от българската интернет общност подценява Уикипедия, папагалски повтаряйки неверните постулати, че "е изкопирана нацяло от други сайтове, написана е от хора неграмотни и не може да послужи на никого за дадено издирване", то същата Уикипедия се явява основен източник за български телевизии, радиа, вестници и интернет сайтове за достоверна информация. От тази информация някой хора печелят обществено доверие, слава, че дори и пари.
Българската Уикипедия удари 10 000 статии за Македония и това бе забелязано моментално от гръцката и македонската общности в Уикипедия. Тъй като в техните Уики-та за Македония има едва по няколкохиляди статии за областта, че и освен всичко са на много ниско ниво. Дотам стигна, че част от гърците направиха опит да намесят българската общност в политическия спор, воден между Република Македония и Гърция, а от друга страна македонското правителство на ВМРО-ДПМНЕ официално, с пари на данъкоплатците, започна програма по масово развитие на Македонската Уикипедия в историческата и част... твърде показателно, не мислите ли?
На фона на случващото се в съседните ни две страни в България за кратко време, като гъби след дъжд, се появиха няколко интернет сайта, които дословно изкопират информацията от Българската Уикипедия и си преписват авторските права. Ето два такива: Вестник "Охридска България" и Вестник "Вардар". Нормално ли е да пишеш "вестник", в който нито информацията представлява актуална новина, нито предлага нещо, което да е ново за интернет? Нормално ли е да преписваш авторството на себе си, а да не посочиш културно линк откъде е взета информацията. Ще кажете, ама добре - те работят за народното благо и колкото повече се разпространява историческата истина, и колкото повече хора я четат, толкова по-добре! Това е така, но защо, ако не за собствена слава едни хора се правят на умни и знаещи за сметка на други - анонимни такива, които не търсят парични облаги..
Неотдавна случайно попаднах в интернет на дискусия с авторът на сайта Изгубената България (http://www.lostbulgaria.com), съдържащ над 4000 фотоса за българската история. Въпросната дискусия се бе разгоряла по повод авторските права над снимките. Пейо Колев заслужава признание за колекционирането на ценните кадри. Но това признание е заслужено точно толкова, колкото заслуги имат хората събрали, категоризирали, описали около 100тина снимки на български революционери от ВМОРО и ВМРО, които обаче той без да посочи източник е поизрязал и моделирал и прекачил на своя собствен сайт. Статиите, обогатили българската Уикипедия са списвани доброволно от хора, които системно, чрез собтвените си усилия, знания и време допринасят за разширяване и подобряването на информацията . Независимо, че под статиите липсва името на автора, въпрос на толерантност е всички, които щедро копират от тази информация, публикувайки я, да посочват източника, който са ползвали. В противен случай можем да говорим единствено за присвояване на интелектуална собственост и да го наречем с директната дума – кражба.
Сайтовете, които крадат информация от българската Уикипедия са десетки. Тук не става въпрос само за Македония, а въобще. Прилагам един наистина кратък, но съдържателен, списък на крадците на интелектуално право от Уикипедия, въпреки правилата за ползване на тази информация са толкова либерални, че дори за комерсиални цели се изисква единствено посочване на източник, автор и сходни права за разпространение на взетата информация.. Никак не е странно, че ДОКАЗАНО сред най-облажилите се от Уикипедия са небеизвестните медии: вестниците 24 часа, Труд, 7 дни, Меридиан мач, Стандарт, Телеграф, Атака... сайтовете Дневник, Агенция Фокус, Всеки ден, Нюз.бг, включително и телевизиите БНТ и bTV.
Всеки да отсъди кой крив, кой прав. Въпреки яростта ми, аз едва ли ще се откажа с това, което се занимавам, пък ако ще никакво признание да не получа за труда си. В крайна сметка, най-рядко побеждават искрените, смелите, честните, а по-често антиподите им. Което не прави вторите герои в лицето на историята.
ОБНОВЛЕНИЕ: Междувременно, създателите на блога "Стара София" публикухава материал за това как от Софийска община са използвали част от колекцията им със стари снимки на София. Проблемът е в това, че не са искали разрешение и не са посочили източника на снимките. Затвърждава се наблюдението ми, че малко или дори никак се оценяват усилията на различни групи хора за създаване на сериозни проекти от страна на обществото ни.
4 коментара:
В Укипедия също има огромен брой снимки от Изгубената България, чиито източник не е посочен, ала никъде не съм ги нарекъл крадци. Колкото до броя на комитските снимки от Уикипедия в ИБ - около 30, с първоначален източник Уикипедия, впоследствие (или преди това) - част от тях намерени по-големи в други форуми или сайтове, което показва къде са били публикувани най-напред. Така или иначе, всичките са предвидени за подмяна, което правя непрекъснато. В Уикипедия също има дискусия за снимките от ИБ, повод за която беше отказа ми да предоставя изключителни права на авторите на статиите. Което отказах именно заради лиценза. Не бих желал сайта ми да има копие в Укипедия, което да ползва безплатно медиите. Защото освен труд, което влагат авторите в Уикипедия, аз влагам и средства. Така че, нека не си лепим етикети.
Не знам каква печалба сте си заложили като предвидим доход от този проект, но не вярвам, че можете да покриете и едно дело срещу плагиати, в този ред на мисли борбата да търсите всяка една снимка кой и кога я е взел от вас е "кауза пердута". По същия начин Уикипедия не следи кой и къде е взел снимка, но пък ви гарантирам, че тъкмо от Уикипедия водят началото си огромната част от снимките с високо качество и обяснение на съдържанието под всяка една от тях. И пак, това не оправдава, че липсва посочен източник, където и да са сложени след това. По същия начин преспокойно някой може ползва снимките от Лост България, ако и прекопирани от трети сайт. (Уикипедия в това отношение, какъвто и ресурс да ползва от Изгубената България, то 100% е цитиран чинно източника на снимката. В това отношение съм абсолютно несъгласен с твърдението ви, че "В Укипедия също има огромен брой снимки от Изгубената България, чиито източник не е посочен, ала никъде не съм ги нарекъл крадци.")
Колкото вашият труд си има цена и тя е посочване на източник или желано от вас заплащане при ползване за комерсиални цели, толкова и трудът хората, стоящи зад Уикипедия, си заслужават едното цитиране. Да не говорим, че без обяснителна информация, снимките се превръщат просто в едно тесте - като карти, и де факто не носят почти никаква конкретна информация.
Тук категорично не става въпрос за лепене на етикети, а за едната толерантност и зачитане на труд, без които и вие самият сте потърпевш. В този ред на мисли очаквам не само да ме разберете, а дори и подкрепите, а що се отнася до конкретните закони на авторско право - те са обект на самия закон за авторското право и на юристите, които го интерпретират когато и където се налага.
В крайна сметка доброволния труд в уики по нищо не подсказва че не е обвързан и с финансови средства.Точно обратното. Просто се полага от хора вярващи в една кауза, която (предполагам) е обща с тази на Изгубената България. И въпреки, че вероятно мнозина не проумяват същината на този труд и се считат за свободни да го присвояват с цел кичене на собствен имидж, то нека запазим етикетирането за тях. Отива им.
Така е, съгласен съм. Нямам никакво желание да задълбавам в спор с хора, които вършат в общи линии същото, което и аз. Именно поради тази причина няма да посочвам примери. Както казах, намерението ми е да подменя всичките около двайсетина комитски снимки с по-добри. Някои вече съм подменил. Сайтът почна на шега и изобщо не съм предполагал, че ще порасне до такава степен. Нямам намерение да водя дела, защото това е живо пропиляване на време, средства и енергия. Нито имам амбиция да се "кича с чужд имидж", нито да се обогатявам с чужд труд. И това го знае всеки, който ме познава. Имам собствено име, лице, не ползвам псевдоним, зад който да се крия - всеки, който има да ми каже нещо - би могъл да ми го заяви очи в очи. Опита обаче сочи, че рядко, да не кажа никога се намират желаещи. Може и да не сте съгласен, но е истина. Ако искате, освен в списък с крадци, ме сложете и в списък с лъжци. Въпросът за мен е приключен. Весели празници!
Тъкмо защото говорим по принцип, а не конкретно, не трябва да разбирате тази статия, като опит да ви вкарам в списък с крадци и лъжци. Есеистичната форма, съчетана с безплатното пространство в интернет (блоговете) са за това - хора без обществено влияние и присъствие в медиите да могат да изкажат тезите, болките и предложенията си. В този ред на мисли, добре разбирате, че интерактивността на подобен род публикации позволяват своевременно отразяване на всякакви промени, а също така демократично оставят възможност на засегнатите страни да изтъкнат своите аргументи в коментарите под самата статия. Нещо, което ценя и заради това не бих си позволил да цензурирам - примерно.
Тъй като дискусията с вас върви абсолютно в рамките на добрия тон и не смятам да квалифицирам вас, в статията просто са описани различно по естество случаи, някои фрапантни, други спорни. Но тъкмо в дискусията се ражда истината и мисля при добро желание от две или повече страни, винаги може да се достигне до консенсус и разбирателство, че дори и сътрудничество.
Що се отнася до псевдонимите, сами знаете, че едно или друго име не променя концепцията и само по себе си не прави едно твърдение грешно или правилно. Аз за разлика от вас не съм публична личност, нямам публични изяви и по този повод не виждам защо трябва да разкривам личността си, все пак се явявам тук преди всичко като защитник на една общност, чийто ценности и интереси мисля ме приравняват до десетки други хора с различно социално положение, светоглед, пък ако щете и принципи. Общото и обединяващoто е желанието за свободен достъп до информация, които да са в полза на цялото общество и ако представляват ценност за него - то и да бъдат защитавани подобаващо. И все пак, ако някой подложи публично под съмнение, което и да е твърдение, което съм си дал свобода да изразя, то тогава не се съмнявайте, че ще изляза с името си, понеже няма какво да укривам към момента, освен основното човешко право да не разпространявам лична информация за себе си излишно.
Въпроса за мен също е приключен, още повече, защото виждам, че приемате горенаписаното като единствен адресат. Между другото, често съм ви съдействал по отношение информацията към снимките.
Весели празници и от мен.
Публикуване на коментар