За всякакви македонски работи

Крадецът вика дръжте крадеца

2011-12-19T23:26:00.005+02:00

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И с какво е по-различно нашето време от епохата, в която Христо Ботев е писал стихотворението си Патриот в изгнание? Бих казал – с нищо. Защото робството днес не се измерва в абстрактни държавни граници, а робията, от която не можем да излезем в духовната си нищета. А с какво е по-различен един крадец на история, за каквито пейоративно приемаме гражданите на Република Македония когато говорим за българска история, когато в собствената ни родина крадците (пък било то и на интелектуална собственост) са ни къде повече душмани? Нима има разлика в това да откраднеш нещо нематериално, от това да крадеш за прехрана. Няма, мисля аз, но вътрешния ми глас крещи - ИМА, и то голяма!

Едно е да откраднеш хляб насъщен, за да не умреш от глад, ти и твоите ближни, а съвсем друго е да крадеш за фалшиви чест и слава. Да се правиш на умен и знаещ пред хора, за които имаш мнение, не по-високо, отколкото за стадо овце. Защото такива са, бога ми, всички лъже-пророци, които се тупат в гърдите и си преписват грешни заслуги, в името на род и отечество. Защото в гнездото от революционни идеи и патриотична любов, в които са отрасли хора като Ботев и Левски, винаги ще долети една кукувица, която да наснася собствените си яйца там. Но птицата е оправдана, понеже природата и е такава, че тя не може да отгледа децата си. И все пак, това е само метафора за хора, заради които естествения подбор в природата и царството на птиците, не може да бъде приета като омаловажаващ факт. Нима е редно така и всичко им е позволено на тия хора?

Позволено е, защото нещо, което не е забранено (или по-скоро преследвано), то логично е и позволено. А отделно и целта винаги опревдава средствата. А когато целта е личната облага, то за жал, в България се постигат небивали успехи. Затуй успяваме индивидуално, бягайки далеч от Родината, и никога колективно - стоейки си в нея. Но какво ме тъй подразни, че да пиша гневно и поезията на Ботев на халос да изстрелвам?.. понеже Ботев е светило, а неговата поезия ми е тъй близка до душата, както словото на Господ Бога и шептя си: "Не изговаряй напразно името...".

Ще ми простите този гняв, но няма как да приема, че не е оправдан. Защото природата ни е такава - или да се примиряваме с всичките гадости или докрай да отстояваме принципите си, пък дори в очите на другите да изглеждаме странно. Но когато се отдаваш всецяло на една кауза - искрено, то тогава последното нещо, което те вълнува е хорското мнение.

Преди само седмица Българоезичната Уикипедия задмина числото от 10 000 написани статии за Македония: личности, местности, градове и села, събития и какво ли още не. Самата Българска Уикипедия 2-3 месеца по-рано навърши 8 години. Което по груби сметки означава, че за това време на ден са писани по няколко статии за Македония и допълнително са отредактирвани, допълвани, коригирани. За илюстриране към статиите на този мащабен проект са добавени няколко хиляди снимки, издирвани са и са попълвани родословни дърва, рисувани са исторически карти... Българската Уикипедия има над 120 000 статии и всички те са резултат от доброволен труд, извършен без заплащане или друга облага, от хора доброволци.

И въпреки, че голяма част от българската интернет общност подценява Уикипедия, папагалски повтаряйки неверните постулати, че "е изкопирана нацяло от други сайтове, написана е от хора неграмотни и не може да послужи на никого за дадено издирване", то същата Уикипедия се явява основен източник за български телевизии, радиа, вестници и интернет сайтове за достоверна информация. От тази информация някой хора печелят обществено доверие, слава, че дори и пари.

Българската Уикипедия удари 10 000 статии за Македония и това бе забелязано моментално от гръцката и македонската общности в Уикипедия. Тъй като в техните Уики-та за Македония има едва по няколкохиляди статии за областта, че и освен всичко са на много ниско ниво. Дотам стигна, че част от гърците направиха опит да намесят българската общност в политическия спор, воден между Република Македония и Гърция, а от друга страна македонското правителство на ВМРО-ДПМНЕ официално, с пари на данъкоплатците, започна програма по масово развитие на Македонската Уикипедия в историческата и част... твърде показателно, не мислите ли?

На фона на случващото се в съседните ни две страни в България за кратко време, като гъби след дъжд, се появиха няколко интернет сайта, които дословно изкопират информацията от Българската Уикипедия и си преписват авторските права. Ето два такива: Вестник "Охридска България" и Вестник "Вардар". Нормално ли е да пишеш "вестник", в който нито информацията представлява актуална новина, нито предлага нещо, което да е ново за интернет? Нормално ли е да преписваш авторството на себе си, а да не посочиш културно линк откъде е взета информацията. Ще кажете, ама добре - те работят за народното благо и колкото повече се разпространява историческата истина, и колкото повече хора я четат, толкова по-добре! Това е така, но защо, ако не за собствена слава едни хора се правят на умни и знаещи за сметка на други - анонимни такива, които не търсят парични облаги..

Неотдавна случайно попаднах в интернет на дискусия с авторът на сайта Изгубената България (http://www.lostbulgaria.com), съдържащ над 4000 фотоса за българската история. Въпросната дискусия се бе разгоряла по повод авторските права над снимките. Пейо Колев заслужава признание за колекционирането на ценните кадри. Но това признание е заслужено точно толкова, колкото заслуги имат хората събрали, категоризирали, описали около 100тина снимки на български революционери от ВМОРО и ВМРО, които обаче той без да посочи източник е поизрязал и моделирал и прекачил на своя собствен сайт. Статиите, обогатили българската Уикипедия са списвани доброволно от хора, които системно, чрез собтвените си усилия, знания и време допринасят за разширяване и подобряването на информацията . Независимо, че под статиите липсва името на автора, въпрос на толерантност е всички, които щедро копират от тази информация, публикувайки я, да посочват източника, който са ползвали. В противен случай можем да говорим единствено за присвояване на интелектуална собственост и да го наречем с директната дума – кражба.

Сайтовете, които крадат информация от българската Уикипедия са десетки. Тук не става въпрос само за Македония, а въобще. Прилагам един наистина кратък, но съдържателен, списък на крадците на интелектуално право от Уикипедия, въпреки правилата за ползване на тази информация са толкова либерални, че дори за комерсиални цели се изисква единствено посочване на източник, автор и сходни права за разпространение на взетата информация.. Никак не е странно, че ДОКАЗАНО сред най-облажилите се от Уикипедия са небеизвестните медии: вестниците 24 часа, Труд, 7 дни, Меридиан мач, Стандарт, Телеграф, Атака... сайтовете Дневник, Агенция Фокус, Всеки ден, Нюз.бг, включително и телевизиите БНТ и bTV.

Всеки да отсъди кой крив, кой прав. Въпреки яростта ми, аз едва ли ще се откажа с това, което се занимавам, пък ако ще никакво признание да не получа за труда си. В крайна сметка, най-рядко побеждават искрените, смелите, честните, а по-често антиподите им. Което не прави вторите герои в лицето на историята.

ОБНОВЛЕНИЕ: Междувременно, създателите на блога "Стара София" публикухава материал за това как от Софийска община са използвали част от колекцията им със стари снимки на София. Проблемът е в това, че не са искали разрешение и не са посочили източника на снимките. Затвърждава се наблюдението ми, че малко или дори никак се оценяват усилията на различни групи хора за създаване на сериозни проекти от страна на обществото ни.

Нека се знае - има три вида патриотизъм

2011-11-16T10:24:00.001+02:00

Нека се знае - има три вида патриотизъм: 1) кариеристичния. 2) задължителния или насилствения и 3) истинския - доброволно проявения.

В първия се числят всички ония служители, гредящи житейския си поминък чрез добре платената кариера и като така те по дълг са задължени да го насаждат и проявяват. Втория вид патриотизъм вършат ония, които законът задължава по време на мобилизация и войната щат не щат да го проявяват, когато третия, без никой никого да задължава, сам доброволно напуща служба, висока обществена кариера, лични подсигурени материални средства осигурявайки им спокоен живот - и всичко това слагат пред отечествения олтар като жертва турят си главата в торбата - както се казва - грабват оръжието и се жертвуват за народните идеали. Такива са били първите ратници за нашата свобода, такива са били илинденци, дали най-скъпото за родината си. Виждаме обаче - как щедро се облагодетелствуват хората от първия вид патриотизъм - с заплати, отделни възнаграждения, декорации; вторите - също с декорации и ред привилегии - пенси за семействата на убитите и инвалидите - а само за последната, за истинската категория патриоти - никакво внимание и до днес не им е указано и не е помислено да се направи нещо и за тех, а това наскървяба патриотическите им души и служи за нагледна невъзпитателна мерка на младото поколение.

С. Царево, Пенчо Н. Кротков, 1941 г.
Илюстрация Илинден, 1941 г., бр.129, стр.2-3.

(оригиналният правопис е запазен)

Лъжите за "Български човешки права в Македония" и нейният председател "Николай Стоянов"

2011-10-09T09:35:00.007+03:00

В интернет от няколко години се спекулира с личността на Николай Стоянов от Воден, дн. Едеса, Гърция и "създадената" от него преди десетилетие организация "Български човешки права в Македония". Като всеки подобен случай, маса хора попадат в капана на копи-пейст манипулациите, на наивни разсъждения, непотвърдени от никакви сериозни източници и в резултат обявяват случаят за 100% достоверен.

Кой е всъщност Николаос Стоидис? Грък, българин, патриот, мошеник или поредния в опашката пред яслата на Сорос и всевъзможни фондации и организации, защитници на „онеправданите”. Доста удачна ориентация, както откровено споделя Стоидис, сам мастития Сорос му подарява джип. Няма да се ровим в не съвсем ясното професионално минало на този човек, който зарязва инженерството, отлично платената си работа в Либия и пр. поради внезапното озарение, че е българин и произтичащите от това конфликти с гръцките служби. Какво се случва след тази метаморфоза?

Според основната версия, чийто автор е самият Стоидис, той е с българско национално самосъзнание и заедно с Доне Кацоров създава мощна организация с над 500 членове, която да брани българските национални интереси в Гърция. Пак той е откривателя на така наречения Воденски надпис на Цар Самуил, като през 90-те се опитва да го пренесе в България, но по-късно му е отнет от гръцките власти, както и десетки други артефакти, за да неутрализират всякакви опити за намеса от страна на България. Самият той е репресиран, оставен без работа и преследван от гръцката тайна и явна полиция. През 2010 година е арестуван за пореден път като българин и са му подхвърлени разни предмети - оръжие, византийски антикварни предмети, монети, скелети, за да бъде неправомерно обвинен. За това в България се създава мним комитет, който събира реални пари за него и ежемесечно му изпраща помощи..Как е преживявал десетилетия наред безработния Стоидис и кои са „приятелите” които го подпомагат финансово до пръкването на въпросния благотворителен български комитет, можем само да предполагаме...

Тази информация е достатъчно широко разпространена във всякакви писания за Стоянов в интернет, след кратко търсене в Google всичко това може да бъде прочетено на десетки страцини, така че няма да се впускам в по-просторно обяснение. Информацията, която по-трудно се намира за него в интернет или въобще не е налична, или пък се нуждае от елементарно осмисляне ще обобщя сега.

Николаос Стоидис прави опит да смени името си на Николай Стоянов, понеже се смята за етнически българин. Неясно защо обаче самият той не се явява на съдебното дело и така самопроваля опита си. Той не знае български език, въпреки че е ревностен български патриот и че майка му е родом от България !? Семейството му като цяло е още по-интересно. В интервю за Труд обяснява, че майка му е родом от Варна, изселила се в Гърция през 1924 г. През тази година България напускат гръцки и гъркомански семейства, по силата на спогодбата за размяна на население между двете държави. Отделно с фамилия Стоидис (Николаос и Стойкос, In Greek: "The Macedonian Struggle" K. Vakalopoulos, C. Nerantzis, 2000) във Воденско в началото на 20 век се подвизават няколко андартски капитани. За разлика от баща си, единствената дъщеря на Стоидис, студентка в Белград, се самоопределя като "скопянска македонка", т.е. македонистка?!

Ако попитате местните хора от Воден, те ще ви отговорят, че никой не знае с какво се занимава, но има доста финансови ресурси. Въпреки това, в същото интервю Стоидис за Труд нашироко обяснява за тежкото си финансово положение. Изтъквайки като основен благодетел Сорос и неговата фондация "Отворено общество", нека припомним, че тя е свързана със защитата и промоцията на мними малцинства, като публична тайна е, че подпомага "етническите македонци" в България и тези в Гърция, събрани в партията Виножито (Уранио Токсо). По-интересно е, че при търсене на ключови думи в интернет "Nicolas Stoyanov (Stoidis) and Done Katsorov (Katsoris)" излиза информацията, че те са бивши членове на същата тази организация към 1996 година.

Николаос Стоидис и Доне Касторис „създават” интернет сайта bulgarmak.org (Статистика), който за жалост към момента не се поддържа и не съществува. Щеше да е интересно повече хора да го разгледат и да прочетат статиите, в които съжителстват звезди на Вергина, българско национално знаме и на места откровени расистки антигръцки текстове. Като добавим и това, че малко от българите, посетили сайта четат гръцки език, става още по-неясна и самата концепцията за българо-турско-албански-македонски интернет и военен съюз срещу Гърция?!

Както споменах Стоидис „откри” някаква плоча и я предложи на Божидар Димитров (Воденска плоча за Цар Самуил). Повечето учени оспориха сериозността на откритието и то така и изчезна в небитието, останаха само снимки с откривателя и'. Но преди време от преподавател в Софийски университет разбрах, че въпросната плоча е предложена от самия Стоидис за 20 000 евро, а след като в България никой не се заинтересува от нея, я предлага за продажба и в Скопие.. Това се случва около 1997 година, а през 2000 година в скандала е включена и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов, който казва следното: "става дума за "активно мероприятие на гръцките специални служби, заложено преди близо 2 години, преследващо ефект с днешна дата". (Българската партия в Гърция пращала писма на родното ВМРО, в. СЕГА) Тъжното е, че 10 години по-късно същата организация промотира Стоидис и събирането на пари за него... (vmro.bg) ?!

Мълчанието – позор или злато.

2011-01-15T17:04:00.005+02:00

Не знам защо, когато става дума за гръцко-българско приятелство, самото словосъчетание най-вече бива посрещано скептично. Дали, защото някъде из заспалата ни историческа памет дреме инстинктивно недоверие или пък сме проумели най-после някои истини? Или пък, от мерак да сме примерни европейци сме добросъседски настроени дори и когато ни плюят. Не искам да го мисля, но пък крещящо опровержение на това се носи от гръцката музика, извираща от гръцките таверни и българските механи, за да радва хилядите фенове, които от право хоро може и да не отбират, но пък с ентусиазъм рипат на сиртаки, от безбройните гръцко-български и българо-гръцки дружества, които са явление у нас, но не и у съседите и които усърдно разпространяват от гръцки сладки до гръцка литература и още по -усърдно развяват гръцки знамена по сградите, в които се помещават. Добронамерени сме. Откъде сме се намерили толкова добри, наистина си нямам понятие. Но много искам, когато добрите българи и добрите гъркофили с нетърпение дочакват уикенда, за да хукнат да си правят снимки край Бялата кула, подминавайки всичко смислено, което може да се види иначе, поне отмалко да се пробват да надскочат невежеството /и умилението от любезността на комшиите/ и да изтупат прашасалото си достойнство /разбира се, не всекиму е дадено/, защото братска Гърция ревностно пази „историята”. Онази история, която се е превърнала във вманиачена омраза, толкова силна, че дори днес тя е жива и напомня за себе си. Чрез безогледната кражба на фолклор , традиции, население, имена и история и подмяната им, в бълването на учебници, литература и специални лъскави издания, в които „учени” дават простор на поразяващи с наглостта си теории за /не/съществуването на българско население в Северна Гърция и имащи за цел да набият в дебелите български глави на същото това население колко е ужасно и позорно да имаш български корени.

Необяснимо изглежда от какво се страхува християнска Гърция в 21 век, та и до наши дни не може да се отърве от кошмара на българофобията си. Тя струи от унищожаването на всичко, което може да напомни за българско присъствие по тези земи до манията да кръщава улици и булеварди на касапи /пардон, герои/, изклали жените и децата на Загоричане и Зелениче и до езика на омразата, изпълнил представите за „култура”, насаждана сред хората.

Поздрав за /не/доверчивите! И, ако някакви чувства се породят, то тихо – да не сърдим комшиите...

Спектакъл "В Македония", Съботско, 2009 г.

Еволюцията на един национален герб

2010-04-25T23:43:00.011+03:00

Република Македония е една от двете страни в Европа, която е запазила преддемократичния си герб, т.е. този от времето на СФРЮ, като едва през 2009 година правителството взе решение да отстрани типичната за подобните гербове червена петолъчка. Другата страна запазила социалистическия си герб е демократичния стожер Беларус..

2009-днес

Много често взе да става разни хора да търсят авторски права за щяло и нещяло, а още по-често взе да става българи да правят поредни разкрития по историята на Република Македония, чрез които да си връщаме блудната сестрица в правилното българско русло. До толкова.. че дори вече малко се изтърка и хората загубиха интерес от темата.

Въпреки това, що се отнася до национален символ на Република Македония няма как да задържа възхищението си само за мен. Откритието ми засяга не знамето на Република Македония със стилизираната звезда от Вергина, нито националния химн, а както вероятно сте се досетили иде реч за герба на Републиката. Герб, който сам по себе си е доста спорен дори за гражданите македонци. Не малко от тях искаха стария герб да се замени с лъв, който си е исторически засвидетелстван в средновековните хроники и във възрожденските знамена на ВМОРО. Броженията на набиращия скорост македонски национализъм са ясни - скъсване с всички доскорошни приятелства (включително сърбите и югоносталгията), включително в хералдическа насока.

И въпреки това.. сегашният герб на Република Македония всъщност носи духа на македонците още отпреди създаването на самата държава, че и на нацията. Той практически е копие на герба на Македонския младежки културно-просветен съюз, организация на македонските студенти в България действала в периода 1923-1934 година.

МСМ - България 1923-1934

В нея ВМРО е влагала средства, а после активистите и директно са се вливали в революционната организация на Тодор Александров и Иван Михайлов като четници, войводи, политически и обществени застъпници на революционното дело в България и Западна Европа.

1946-2009

Порових за някаква информация кой е изготвил герба на Социалистическа Република Македония след 1946 година, но оскъдицата не позволи да намеря каквото и да било. Първият вариант на социалистическия герб е различен и не е стилизиран подобно на този на МСМ, но приликите в по-късните варианти са очевидни. Ще продължа да търся информация и ще пиша в блога своевременно при ново интересно откритие.

Македонизъм в действие

2010-03-06T20:07:00.008+02:00

Вероятно всеки, който следи темата Македония се е сблъсквал с македонизма и неговите представители. А те са равносилни на Берлинската стена по усърдност и невъзприемливост, която метафора би предвещавала бъдещо падане на тази стена, но в голямата си част Македонистката такава е непробиваема. И ако в Берлин стената е изграждана на 2-3 етапа, то македонистката и до днес продължава усърдно да се втвърдява.

Да убеждаваш някого в твоите виждания принципно е доста трудно, особено ако това му е вкарвано в главата цял живот. Примери бол, но всеки по-млад ще се подсети за някоя дискусия с баби и дядовци за комунизма и предхождалия го фашизъм?! Такива, разбира се, са една част от старите хора, така както и една част от гражданите на Република Македония са диви македонисти. Но са и до безкрай нагли и радикални. Интернет е чудесното място да се сблъскаш с подобните "орди", а още по-конкретно мрежата Фейсбук. Която редом с Уикипедия, Ютюб и всякакви други трибуни дават място на македонистки словоизлияния.

Защо пиша този коментар? Защото тези дни попаднах на изключително гнусни неща, които са ми отдавна ясни и познати, но мълчанието и аристократичното подминаване не са лек срещу подобен род простота и чиста омраза. Това България трябваше да го разбере преди 15 и да не допусне младото "македонско" поколение да стигне до крайния шовинизъм, който вероятно дори югославските строители на нации не са предполагали, че може да се постигне. И тъй като нещата в живота са нетрайни, то смятам да споделя една част от малоумията на гореспомените, част от които фрапантни:

Историята за евтините българки, правещи любов за "две цървени", с иначе елитните компаньони бесни македонисти. Народното македонистко творчество разказва басни как в началото на българската демокрация, потоци от български проститутки е заляла Македония, където всеки ценител на женската прелест е можел да им се засити за две цървени, т.е. 2 банкноти по 100 динари.

Въпросната банкнота, която подозрително напомня за югоносталгията..

Противно на очакваното подобни коментари за българските жени идват не след заяждане с девойките от Р.Македония, които вече 20 години студентстват тук и се изпожениха все за българчета, ами след опит за исторически диспут. Нещото, което и до днес плаши македонистките народни маси като тамян - дявол. За да вникнеш в психологията на тия хора трябва доста да загубиш от интелектуалното ниво, но е лесно да предскажеш, че половината "любовчии" имат сериозни полови проблеми. Едно са 16 годишните папагали, повтарящи чутото от батковците, друго са тия батковци, които хем ненавиждат "татарищата", хем са готови да заделят от иначе скромния си бюджет (2/3 от гражданите на Р.Македония живеят в бедност по официални данни) за тия българки. Групата "ЈАС ИМАМ ЕБЕНО БУГАРКА / EXPERIENCE WITH BULGARIAN GIRL" е събрала едва 60-тина ентусиасти, които обаче имат в аритметична прогресия по-големи мераци:
Damjan Tocko
Vnimanie vnimanie. Na 3 mart 2010 nacionalniot praznik na Tatarska drzava Bugarija, ke se odrzi casting za orospii. Gi povikuvam site Bugarki da dojdat na casting:)
Petre Bazernicki
Balgarkite,se mnogu poslobodnoumni, od Makedonkite,i znaat da napravat dobar sex.Velichka, prav sum?
ДАНИЕЛ МАКЕДОНСКИ
Bugarki dobri samo za ebenje nisto drugo. :D

Безкрайно гнусна група мисля, но малобройна, че да дава ясна представа за македонистките виждания за българите. По интересни са "фенските групи" на сепаратистката и добре подплатена от някои кръгове ОМО - Пирин. Главно две такива съществуват към момента - ОМО ИЛИНДЕН ПИРИН и OMO "ILINDEN" PIRIN - Ethnic Macedonians in Bulgaria. Нямам физическата възможност и желание да събирам в снимки и цитати подобните групи, но докато съществуват е редно всеки да погледне за какво иде реч в тях. Да види колко ниско могат да паднат и в 21 век човешки същества. Двете групи са с по 871 и 1498 души почитатели (към датата на написването на статията), от тях 99% са граждани на Република Македония, а останалият 1% са българи, които подиграват или оборват сърбоманите. Тъжното е, че последните не виждат или не искат да видят, че там пирински "етнички" македонци няма. Проблем, който вероятно ще решат с довкарването на потребители марионетки, както правят в групите от/за северна Гърция, където се подвизават немалкото останали там "славяногласни", наследници на старите българи.

Егейска Македония, отдавна обект на македонистката пропаганда, освен политическа македонистка партия се сдоби и с мрежа от няколко стотин сайтове, блогове и групи във Фейсбук. За придърпването на егейци към македонистките идеи на Уранио Токсо (Виножито) се хвърлят страшно много усилия, а защо не и пари? Във фейсбук и ютюб е пълно с фалшиви акаунти, които обаче поразително говорят само и единствено скопски и никакъв местен диалект, инак гордо носят псевдогръцки имена и са родом от Костурско, Леринско и Воденско. Подобен развъдник е групата ΤΑ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ BLOG ΤΗΣ ΕΛΛΑΔΑΣ-THE MACEDONIAN BLOGS IN GREECE, в която се промотират фолклор, Абецедара, македонистко-гръцкия речник.. и разбира се антибългаризъм.

Потребителите в посочените линкове активно участват в стотици подобни групи, което предполага огромна отдаденост на това занимание, липса на социален живот или просто (логично) заплащане срещу тая дейност. Дали това е така или са само мой догатки едва ли ще разбера. Но факт, че антибългарските истъпления край нямат и е очевадна гнусната пропаганда срещу нас. Иначе, справка за лицемерието и двойния аршин на част от македонистите, вижте тук: SRBIJA/MAKEDONIJA..2 DRZAWE 1 NAROD !! А когато някой македонист си позволи да говори за добронамереност от страна на Македония и македонците към България и българите, и видите ли срещал неразбиране. Покажете му подобните линкове и го питайте колко такива ще намери от българска страна?

Summary: There can be find many "macedonian" (macedonistic) groups and accounts in Facebook, Youtube, even Wikipedia and whole the internet, which promotes total racist ideas and most of them are offensive to Bulgaria and bulgarian people. There were made many accounts in Youtube and Facebook who prettend to be Ethnic macedonians in Bulgaria or Greece, but most of them are deffinitely fake, while they can't even speak the local bulgarian dialects. On the other hand there are groups like "Serbia and Macedonia - 2 countries, 1 nation" that is promoted even by many "macedonian nationalists". Some people from Republic of Macedonia say the only offensive are bulgarians, and they are victims of bulgarian ultranationalism, but thare have none antimacedonist group, exept the history ones.

.....................Честит празник!...................

2010-03-03T01:04:00.004+02:00

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.

Илинденската Организация

2010-02-26T08:56:00.025+02:00

Една поредна македонистка мистификация се случва в последните години. Не че поредната "кражба" на историческо минало е сред най-големите и известни, но пък е напълно показателна за мисленето на гражданите на Република Македония. А дори и на научният им елит от МАНУ, който сред нас носи името "историчари", за да се избегне неловкото сравнение със сериозните историци.

Това знаме, според сайта http://www.soros.org.mk е от времето на Крушевската република, обявена и просъществувала за време на Илинденското въстание. Географската карта, символизираща Македония в нейните географски и етнографски граници, се дава за доказателство за съществуването на отделна от българската македонска идентичност в това време. За моя изненада същото знаме със същата информация се появи и на страниците на Македонската енциклопедия на МАНУ, която можете да намерите тук (книга I, стр 575).

Страницата от енциклопедията на МАНУ (македонисткото БАН, производно на САНУ - сръбското). Кликни за по-голямо изображение.

Това което не знаят лъже историците е, че идеята за независима Македония (което се различава по по-ясната политическа формулировка от дотогавашното искане за автономия) се появява едва след 1918 година. Когато Тодор Александров възстановява организацията в това време е било ясно, че Великите сили ще поставят цяла България на колене след загубената война, и всяка българска кауза неминуемо ще бъде опорочена. ВМРО на Тодор Александров излиза с декларация за независимост и неделимост на Македония пред Парижката конференция, крайно левите дейци на ВМОРО като Гьорче Петров, Димо Хаджидимов и Михаил Герджиков излизат с декларация за автономия на Македония, която да влезе в бъдеще Балканска федерация. Българското правителството на Александър Малинов пък.. също дава становище за независимост на Македония в географските и граници, и само предлага да върне Пиринска Македония на новосъздадената държава (Гергинов, Кр. Билярски, Ц. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров 1910-1919, сп. ВИС, кн. 2 от 1987, с. 214). Това предложение, разбира се, изобщо не се приема от Сърбия и Гърция, така както не се прие и идеята за автономия на Македония в 1912 година при преговорите за война с Турция.

Дейци на ВМРО на гроба на Тодор Александров с трансперант "През голгота към Независима Македония", 1925 година

Друго, което не знаят в Скопие е, че това знаме не е на никаква Крушевска република, а на бежанската Илинденска организация в България. За справка вижте кое да е въстаническо знаме (тук) от периода и сравнете грубата му изработка (конци, бродерии, плат) с това по-горе. Също на знамето пише 20 Юлий, деня в който е обявено въстанието, решение взето на Смилевския конгрес от началото на месец май 1903 година. Невъзможно би било да се избродира цялото знаме за краткото време от един месец.

Илинденската организация е създадена в България след края на Първата световна война, когато стотици хиляди бежанци трайно се установяват в България. Целта и е културно-просветната дейност и макар да е автономна от ВМРО, то и тя действа в нейни интереси. И все пак организацията безспорно защитава българския произход на цялото славянско македонско население и на революционната организация вътре в Македония. Те издават и списание Илюстрация Илинден, което можете да намерите в линковете и сами да се убедите в това.

Тази членска карта от 1923 година недвусмислено показва от кого и как е използвана въпросната картина. Всеки сам може да предположи чие е горепосоченото знаме всъщност, нали?

Това е истинското знаме на Крушевската република[1]. Знамето е начело на 3-и отряд под командата на Пито Гули и знаменосец Георги Гинов. В местността Гумня освободеният народ му се покланя. Направено било от червен копринен плат и обшито с жълта сърма. В средата над палмов венец със златна коприна били извезани две ръкуващи се ръце — символ на единството, а над тях — запален факел. Около символиката — девизът "Свобода или смъртъ" и надпис „Знаме на Крушевската чета" [2]

Смешно ми е, но и тъжно, защото не следва един любителски блог да оборва "величави трудове на македонската национална историография", за които бяха заделени огромни суми от държавния бюджет на Република Македония, и на който безпрекословно вярват наивните хорица там..

1941-1944 г. Охрид

Summary
This flag is presented by FYROM "historians" (Soros and MANU Encyclopedia) as the Krushevo Republic's flag, but in fact it's Ilinden Organisation banner. They claim that indipendent Macedonia reveals the "ethnic macedonian conciusness" of the revolutionary organisation. The idea of Independent Macedonia was absolutely Bulgarian and supported by IMRO and Bulgarian government. Even Bulgaria offered to take back Pirin Macedonia in 1918 to the newly state, but the Great Powers did not adopted this idea, because Serbia and Greece opposed. During WW2 and after this was made new attempts of uniting the three parts of Macedonia in one state. Maybe one day the E.U. will make this true without sucirifing blood of innocent people like in the past.

Чужденците във ВМОРО, част пета

2010-02-02T12:34:00.010+02:00

Арумъни, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи или просто власи са все названия на романизираното население на Балканския полуостров. Историческите извори ги споменават често след 10 век, като още тогава трайно усядат в областта Македония. Странните им бит, обичаи и култура често водят до неразбиране. Още от средните векове власите водят полууседнал, полуномадски живот, като зимно време мигрират на юг да търсят нови пасища за стадата си, а пролетно време се връщат в планините - истинският им дом. В 10 век във Византийската империя се вдига много шум когато жените власи пастирки (защото мъжете се занимавали с друга по-тежка дейност) нахлуват в Атон и скандализират цялото Светогорско монашество. От тогава датират и забраните жени да посещават Светата обител на Халкидики.

Народ твърде интересен, запазил привичките си и в зората та на националните възраждания, станал притегателна цел за държавните пропаганди и на Румъния, и на Гърция още в 18 век. Влашкият език, част от романската група езици на Балканите, позволява на Румъния трайно да установи националните си идеи сред власите. Дори през Втората световна война се стига до създаване на колаборационистка румънска държава в областта Пинд, която същестува до изтеглянето на германските войски от територията на Гърция. Силната и без това Цариградска Патриаршия се противопоставя твърдо на румънските домогвания, като и до днес мнозинтвото власи в Македония са гъркомани. Остава обаче и ниша за България, българите и българската Екзархия. Без да отделя време и ресурси в отваряне на училища, и без да развива насочена и изразителна културна дейност сред власите, не малка част от тях стават симпатизанти на българската идея. А оттам и на революционното движение за освобождение на Македония на ВМОРО.

В областта Мъглен или Влахомъглен се стига до там, че в края на 19 век цели села се българизират. Такова е например Баровица (днес Кестенари, Гърция), което дава редица войводи на ВМОРО (Ичко Димитров, Мино Пържолов и др.) и Македоно-одрински опълченци през Балканската война. От Влахомъглен са още власите комити Щерьо Юнака, Васе Суми и други. Българизацията стига до там, че дори българският-министър председател от Ресен Андрей Ляпчев е от влашки род. Редно е тук да се упомене една често правена грешка, че Митре Влаха е етнически влах. Прякора му идва от това, че като малко дете е слугувал у власи скотовъди, а инак той е родом от чисто българското село Кономлади (днес Макрохори, Гърция)!

Арумъните дейно участват в борбите за свобода, но емблематични остават не влахомъгленци, а тези от Битолско и Крушевско. Питу Гули - "Последният защитник на Крушевската република", е безспорно водачът на българомислещите власи. Отдал се изцяло на революционното дело и загинал геройски с цялата си чета срещу хиляден турски аскер при защитата на Крушево, днес той е сред най-тачените комити. Не случайно името му присъства в химна на Република Македония и за него се пее известната народна песен "Море пиле, славей пиле". Освен собственият си живот, Питу Гули е обрекъл и съдбите на синовете си Ташко, Щерьо и Никола Гулеви с каузата за свободата на Македония и обединението и с България. Последният син Никола става личен охранител на водача на ВМРО Тодор Александров, а по-късно е убит от сръбските власти заради революционната си дейност през 1924. Сходна привързаност към безспорните водачи на революционното движение показва Георги Мучитанов - Касапчето, също от Крушево. Загива в село Крушари като секретар на най-големият ениджевардарски войвода Апостол Петков, подмолно отровени от четник-ренегат.

Не трябва да се пропуснат и имената на други известни власи комити. Това са Иван Джонев от Крушево, Александър Кошка от Гопеш, Стерьо Наку от Магарево и други. Алеко Василев - Пашата обаче историята запомня с лошо. Като ръководител на ВМРО в Петричка област той поръчва убийството на Тодор Александров през 1924 година, поради неразбирателство между двамата. В отговор е убит по време на Горноджумайските събития организирани от Иван Михайлов същата година.

Питу Гули и Христо Чернопеев (вторият и третият седнали отляво)

Власите оставят трайна следа в тази революционна епоха. Те са най-масово участващите небългари във ВМОРО и отрано разбират искреното желание на организацията за добруване на всички етноси в една Македония, свободна от турската , корумпирана и нехаеща за човешки страдания, власт. Факт е също така, че не малко власи участват активно в гръцките андартски чети, но това не може да изличи трайният съюз между македонските българи и потомците на свободните пастири на Балканите. Целта им бе искрена, ако и останала неразбрана за мнозина.

Чужденците във ВМОРО, част четвърта

2010-01-25T19:11:00.014+02:00

Основните врагове на българското революционно движение в Македония, освен турската власт, естествено се явяват гръцките и сръбските въоръжени комитети. Техните претенции са изключително изразени в териториалните претенции на държавите Сърбия и Гърция към съседната им Македония. Там обаче място за живеене, освен българи, малко сърби и гърци, делят и албанците, власите и евреите. И ако първите две общности са все пак балкански по произход и манталитет, то евреите на балканите са интересен исторически феномен.

Шпаньолците или испанските евреи са прогонени в самия край на 15 век от испанското кралско семейство. Установяват се главно в Солун и се пригаждат към местните условия. В края на 20 век техния брой е около 60,000 души - силно ортодоксални евреи, занимаващи се с търговия и лихварство. Нищо необичайно ще кажете. Да, но и те са дали своя принос за революционната борба на българите в Македония, за които мисля да разкажа.

Юли-Цезар Розентал е романтичният представител на революционното движение (ако и той всъщност да не е шпаньолец). Син е на полския революционер Август фон Розентал, инак е родом от Русия. Като обещаващ поет и студент по право в Софийския университет се включва във ВМОРО и влиза в четата на велешкия войвода Никола Дечев (за старозагорецът е ставало въпрос в предни мой публикации). Четата им е унищожена през септември 1903 година след началото на Илинденското въстание, а те самите са убити.

Ездра Исак Флорентин се включва във ВМОРО късно, едва след Младотурската революция от 1908 година. Става близък на Тодор Александров и бива избран за легален куриер на организацията в Солунско и Кукушко. Заделя и част от собствените си пари и ги дарява за целите на революционното движение, но през 1911 година турската власт го разкрива и е принуден да стане нелегален четник. Във войните за национално обединение участва в партизанските отряди на македонски революционери. Интересно, но през 1912 година мнозинството евреи посрещат българската армия в Солун с развети български национални знамена. Полковете на Седма рилска дивизия се разполагат в града няколко дни преди пристигането на гръцката войска, но лицемерните турски управници и паши предварително са предали Солун на гърците, като провалят заветната българска мечта - целокупна и обединена България. Ездра умира през 1938 година в София.

Рафаел Моше Камхи е най-старият член на ВМОРО сред тези трима евреи. Още в родната му Битоля се сприятелява с Даме Груев, с брат си Ментеш участва в отвличането на американската мисионерка Мис Стоун и в Илинденското въстание. През 1943 вече устроил се в Солун, Рафаел Кимхи бива подготвен да бъде интерниран в немски концлагер. Както е известно новоосвободените български земи Вардарска и части от Егейска Македония и Беломорска тракия само де юре са български, а де факто германски. Същите инициират и депортирането на евреите към Полша. Днес лицемерно хора като Анжел Вагенщайн и цялата сюрия македонисти от Република Македония спекулират, че "българската фашистка държава е унищожила евреите си" следствие горните събития. Рафаел Кимхи, въпреки всичко, е успешно спасен след молбите на Македонския научен институт и другите македонски бежански организации в Стара България. Неговият брат и семейство обаче са убити в Треблинка. След войната Рафаел емигрира в Израел.

Тези три съдби разказват за солидарността към желанието на българите от Македония за свобода, показват и отделните етапи на развитие на македонското движение и борба за свобода: от четническите акции до 1912, през войните за национално обединение 1912-1918, до илюзорното повторно освобождаване на Македония в годините 1941-1944. Така нареченият "екзодус" на евреите в тяхната обетована земя се случва точно в годините след втората световна война, успоредно с "екзодуса" на егейските македонци (от времето на гръцката гражданска война 1946-1949). За жалост втория се осъществи в една враждебна среда, в която дори майката на тия македонци България им обърна гръб, след като попадна в "лоното" на съветите. Забравата за всичко това продължава и до днес.

Чужденците във ВМОРО, част трета

2010-01-19T17:55:00.012+02:00

Мнозина българи като говорят на по чашка ракия споделят, че македонския диалект е наполовина български и 1/2 сръбски. Ако и вероятно същите да не могат да изброят дори 10 стари сърбизми във вардарските диалекти, то какво остава за тези от Егейска Македония, които и до днес са автентично запазени. Ако заради езика ние смятаме македонците за българи, то и сърбите осланяйки се на пъстротата на диалектите твърдят, че са прави сърби и говорят на сръбски. Близостта на същинска Сърбия и Македония и размитите културни граници дават доволни основания за сръбските идеи и претенции, а земите на обърканите хора служат за естествен плацдарм на сръбската пропаганда в Македония.

Също като гръцката пропаганда, сръбската се активизира през 1904 година. Катализатор за намерения им служи пак Илинденско-Преображенското въстание, което по общи балкански притеснения води до "доказване българския произход на населението в Македония". До този момент български и сръбски революционери работят заедно срещу турската власт. В доста революционерски спомени се говори за сръбски четници на служба при български войводи във ВМОРО.

Най-голяма известност добива черногореца анархист Йово Йованович (известен с побългареното Иван Иванович), организирал атентат срещу черногорския крал Никола I и забегнал в емиграция в Македония. Четник е при върховиста мичман Тодор Саев, а през въстанието е четник при Гьорче Петров и Лука Иванов. От 1904 до смъртта си през 1909 година е главен войвода в Битолско.

Черногорецът Йово Йованович

Но с края на въстанието идва и края на приятелството между сърби и българи, и ако Йовович е приятна изненада, то неприятните такива следват главоломно една след друга. В Сърбия се създават тайно революционни комитети, които да мобилизират чети за борба във вътрешността на Македония срещу българските комитети. Те са изградени на същите принципи, а голяма част от организаторите им са ренегати от ВМОРО. Сърбоманските войводи Цено Марков от Йелошик, Стефан Недич от Стругово и Григор Соколов Лямев (известен в Сърбия като Глигор Соколович Ляме) преминават от българската в сръбската организация и служат за проводник на великосръбската идея в цяла северна Македония. Последният, напуснал ВМОРО заради битов скандал и един шамар от страна на български войвода, се превръща в страшилище в Прилепско и Велешко. Внедрен в областта чрез каналите на ВМОРО и с личната подкрепа от Борис Сарафов, той изменя на родовия си произход и последователно унищожава войводите Стефан Димитров, Панчо Константинов, Георги Ацев, Петър Радев - Пашата.

От Македония са още сърбоманските войводи Йован Долгач от Долгаец, Йован Довезенски от Довезенци и Йован Бабунски от Мартулци и прилепчанина Мицко Кръстев.

Макар и за краткия период на съществуване на сръбската въоръжена пропаганда в Македония, тя дава големи резултати, особено след завземането на Вардарска Македония от сърбите през Балканската война. "Заслужилите" революционери спомагат за насилственото налагане на сръбската държавност и култура в Македония, а семействата и роднините им стават стожери на сърбоманщината там. Племенник на Глигор Соколович Ляме е видния македонист Блаже Конески, който е продължител на делото му с други манипулативни методи.

Инак основните белези на сръбската пропаганда са идентични с тези на гърците. Възползват се от вековната истина "разделяй и владей" и посредством много пари създават ниша за своите национални въпроси в Македония, редом с основния - българския. Когато македонското движение се разглежда през призмата на трите национални държави България, Сърбия и Гърция, става ясно с кого са близки македонците и в името на кого водиха половин вековна въоръжена борба.

Жалко и странно, че днес България е в позиция да доказва приятелство спрямо гражданите на Република Македония, фалшивото знаене на историята е доказателство за повратността на историята. Остава въпроса, защо страдаха хилядите жертви на сърбите, нарязаните попове във Вардар и прогонените майки с деца в България. Е, все пак, геноцидите не са рационална мисъл и действие, и не следва да дават логичен отговор. Въпреки това, констатацията е тъжна. Убийците станаха герои, героите умряха и затънаха в забрава.

Фолклор и Кино в едно..

2009-12-20T12:05:00.002+02:00

Препоръчвам ви следният канал на Ilinden1903 в Ютюб:

Битоля, мой роден град

На завоя на Черна

А, бре, Бай Постоле

Малихери пукая

Чужденците във ВМОРО, част втора

2009-12-18T13:44:00.007+02:00

Скоро писах за турците във ВМОРО и бегло засегнах темата и за останалите чужденци. Темата всъщност ми се струва крайно плодородна и мисля дори в сериозната литература малко може да се намери по въпроса. Така че без претенции за професионалност мисля в няколко поредни статии да засегна този въпрос. За да се изясни тотално въпроса за етническия произход, национално самоoпределение и произхода въобще на революционната борба в Македония е редно да изясним отражението на ВМОРО в съседните балкански страни и Европа.

Като основни противници на идеята за автономна държава Македония, с преобладаващ елемент на българското население, се явяват Сърбия и Гърция. Недоверието от тяхна страна към тази автономия е лесно обяснима, сам Христо Татарчев казва, че автономията е стъпка към обединението с България по примера на Източна Румелия. Въпреки това толерантността на българите спрямо власи, гърци, турци, арнаути и дори сърбомани е налице. На тази идея противостоят данните за избиване на дейци на чуждите пропаганди и шпиони, но те са следствие на издадени смъртни присъди от централизираните местни организации. Тоест, те не са плод на етническата вражда, а определено на една реална преценка към хора вредни на освободителното движение.

Сръбските и гръцките въоръжени революционни организации винаги се стремят да покажат борбата си за твърдо антиосманска, а българската като странична - подпомагаща и подпомагана от Турция. В действителност се случва точно обратното, макар да има отделни случаи, в които турски бегове, офицери и граждани подкрепят българските революционери, а не гръцките и сръбските. Историческите спомени на Германос Каравангелис и Павлос Мелас (водачите на гръцките андарти) и Халми паша са показателни: те недвусмислено говорят за общ съюз срещу българските чети.

Германос Каравангелис и турски офицери

Като контратеза тук се явява подкрепата на ВМОРО от страна на етнически гърци, в територии които не са достигнати от гръцката Мегали идея. Нужно е да се отбележи, че до Илинденското въстание разлики практически не съшествуват, но тогава Македонският въпрос се превръща в изключително български, което кара правителствата в Белград и Атина да се включат в борбата за преразпределяне наследството на Османската империя в Македония.

Иван Анастасов Гърчето е екзархист от Мелник, който загива в Драмско през 1904 година и не доживява кръвопролитните борби на българите "схизматици" и "христовите войни" - андартите. Показателно е силното влияние на българската идея сред иначе традиоционно консервативното гръцко население. Обратно, пропагандата в Костурско на митрополита Каравангелис води до отцепничество на редица дейци на ВМОРО. Те днес са смятани за национални герои в Гърция. Такива са Павел Киров, Коте Христов, Вангел Георгиев, Димитър Гоголаков, Димитър Далипов, Павле Илиев и други, за които можете да прочетете подробни биографии в Българската Уикипедия. Общото между всички тях е, че не стават гърци едностранно. Редица от тях запазват връзките си с ВМОРО, които са нарушени преди това в следствие на битови, революционни, дори семейни конфликти.

Коте Христов с децата си

Коте Христов примерно влиза в конфликт с Васил Чекаларов за жена, след това е преследван заради кражби и издевателства, помилван от Гоце Делчев и Лазар Поптрайков. През Илинденското въстание в района на Преспа първо пречи на ВМОРО, после подпомага действията, крие се в родното си село Руля, оттам издава българските четници и за капак убива Лазар Поптрайков и предава отрязаната му глава на Германос Каравангелис за пари. Същият, според слухове, в последствие е предаден на турците и обесен, но децата му завършват гръцки училища със стипендии от държавата.

Друг интересен пример е Гоно Йотов, Енидже Вардарски андарт. Същият е роднина по майчина линия с Апостол Петков Терзиев - основен враг на гръцката пропаганда. Роднина е и на Трайко Йотов, четник при Апостол, а после и самостоятелен войвода. Въпреки това Гоно Йотов е стожер на пропагандата и национален герой в днешна Гианица (сиреч Енидже Вардар). Човекът предал Апостол Петков, Георги Мучитанов и Васил Пуфката се казва Тодор Чифтеев, бивш секретар на Апостоловата чета и негов доверен човек. За пари от страна на Турция той ги отравя в дома си, след което на няколко пъти е правен опит за убийството му от страна на ВМОРО. Радва се на облаги както във вече загиващата Османска империя, така и в наследилата я Гърция. Днес фамилията му продължава съществуването си, като се радва на огромни облаги от страна на официалната власт.

Този тип ренегатство на бивши дейци на ВМОРО е също толкова силен и при сръбските четници. За тях ще разкажа скоро, а поуката и извода от това есе е, че противобългарската борба срещу ВМОРО е на първо място лична кауза и едва в последствие еволюира като национална такава. Днес малко хора в Гърция са запознати с истинските истории на тези личности и това подпомага митологизирането им. Редно е за тези въпроси да се пише, за да се пребори отдавна истинната фраза "Победителите пишат историята".

Турците във ВМРО

2009-12-07T14:47:00.013+02:00

Досега често писах за четниците и войводите от свободната българска държава. Един вид за българите в България и македонците, останалите българи извън пределите и'. Така конкретизирам, да не се сърдят тракийци, западнопокрайненци и добруджанци, но така или иначе македонското революционно движение е било най-масово. А проблемът с тях най-наболял за България, което май доведе до трите национални катастрофи - още една молба за прошка от другите ни покрайнини.

Това хубаво, но всеки неутрален читател ще си каже - поредните крайно националистически писанки, поредният автор дето е тръгнал да гори гръцко, сръбско, румънско, турско знаме, да беси и коли цели народи, да води войни за територии. И доколкото аз наистина съм против новините на турски и строенето на безброй джамии с минарета, аз не мога да отрека и приноса на турците към българското революционно движение. Иначе сърби няма, грък един войвода на ВМОРО, няколко поляци и руснаци, с румънците се скарахме за власите в Мъглен.. толкоз с международната подкрепа.

Сега ще питате, че какви са тия турци и с кой са се били, че и за какво? Нали противникът е Османската империя, Високата порта, барабар със сулната наш Абдул Хамид II. Младотурците ясно - две години братска любов, после пак кланета и пак четите излизат в планините и горите. Какви други турци остават? Всъщност ВМОРО винаги е пропагандирала братство между всички Македонци - българи, турци, гърци, власи и албанци, и точно тука печелят симпатиите и помощта на малцинство турци, власи и албанци. Но това приятелство особено се засилва след Балканските войни и поделянето на Македония между Сърбия и Гърция, а също и след Първата световна война, когато Гърция окупира и голям дял от Тракия. Тогава като естествен съюзник на България се явяват турците, всъщност не е тайна, че мирното им население претърпява големи кланета, сравними с геноцид.

"Приятелите на моите приятели са и мой приятели, или враговете на моите врагове са мои приятели!" Още след 1919 година ВМОРО се разделя на ВМРО и ВТРО за Македония и Тракия, вторите като по-слаба организация веднага се сдружават с останалите в Беломорска Тракия турци. Войводата Тане Николов създава българо-турските комитети и чети, същият когото, съвсем скоро един скудоумен псевдотурски лидер предположи, че е клал турци наред и поради това не трябва да има улица на негово име. Подобни непросветени типове и идват твърде много на България, не мислите ли?

Та успоредно с революционните действия в Тракия, в Македония турците също подпомагат българите. Ето и една хубава запазена снимка по този въпрос. Това е щипската чета на Шабан Облешевски:

С думи прости, такава е истината. Българите дори в революционното си движение са били толератни и към турци, гърци и сърби. Заради вторите две толерантности обаче се стигна до погромите над мирните българи в Македония и Тракия - 500 000 хиляди души пропищяха и бягаха оттам. За да опиша зверствата срещу тях ще ми трябват доста редове, тъжно, но факт - християнските ни "братя" бяха по-големи зверове от мюсюлманските ни врагове.
-------------
Допълнение: Турска чета участва в акциията на ВМРО срещу сърбите при Валандово, Вардарска Македония. На 20 март 1915 по нареждане на Тодор Александров 1000 четници атакуват селската казарма и избиват 450 сръбски войници. Сред четите е и тази на Хюсеин Хаки бей.

29 декември - Лобаница - неделя

2009-11-22T01:47:00.001+02:00

Макар и да бяхме казали да бъдем тайничко, но всички ни узнаха даже и гъркоманския поп Герман, поиска да доди при нас. Позволихме му и доде. Тоя брат до там се е погърчил, щото почна да ни говори една българска две гърцки. Подигнахме въпроса за народността му, той се помъчи всячески да ни докаже, че ние сме гърци! Като не можа да изложи факти, които му поискахме, почна да развива историята за великия Александър Македонски, че не сме нито гърци, нито българи, а сме македонци, без да помисли, че во Македония има и турци и евреи и от много други нации. Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме.

Васил Чекаларов в дневника си.

Преди 107 години го е казал човека, и до днес думите му са също толкова тежки и на място. Какво да кажа повече, все пак Васил Чекаларов е от поколението хора, за които собствените им дела говореха вместо тях самите, а не от това време, в което разни фалшификатори и интерпретатори започнаха да сменят етническата принадлежност на революционерите от Македония.

Пътеписи из Егея..

2009-11-21T10:42:00.002+02:00

Егейска Македония: Сенките на забравените прадеди

Обиколка из сярските села Горно Броди, Баница, Крушево.

Егейска Македония — светлини и сенки

Боймица… Аксиуполи…

Хора почти не се мяркат в тези часове на деня. Първото, което се изпречва пред мен е куполът на новата църква, чиято помпозна фасада нелепо се издига до мизерното площадче с неизменно присъстващия паметник на македономахте и до кафенето — единствена разтуха за старците, сънливо чаткащи зърната на броениците си. И макар това да е родното място на Апостол Петков, знам, че е безсмислено да ги питам за него. Светлината от пожара на Ениджевардарското слънце отдавна е угаснала в душите, сърцата и спомените на хората по тези места, а герои са само онези, чиито имена са изписани на паметника…

Експедиция „ПРЕСПА 2009“
Разходка в Гърция - Република Македония - България

Медии..

2009-11-03T17:19:00.002+02:00

Вестник "Фокус", брой 748, 30 октомври 2009

Революционното дело в цветове

2009-10-20T17:01:00.009+03:00

Или как цветовете (макар и чисто любителски добавени от мен) карат образите от старите снимки да оживяват:

Лазар Поптрайков:

Апостол Петков Терзиев:

Марко Лерински

Тодор Александров

Справедливост

2009-09-10T18:26:00.001+03:00

Търся..

2009-09-04T22:24:00.003+03:00

Малихери пукая

Малихери пукая на Гъндачот планина,
На Гъндачут пукая, на Гуменджи слушая.
Я най-напред вървеше то Юванчо войвода
и по Юван вървеше тоя чърин Лазарот.
Тоя чърин Лазарот, тоя Лазар Уревски,
И по Лазар вървеше тоя Постоль по-старют.
Фатил Постоль да стрели буките й строшило,
Буките й строшило, турците изплашило.
Турците изплашило, назут ем се върнали,
Во ливада се брали, половинтай немало.
Половинтай немаше и големто го нема
И то шо я свиреше та пуста турулейка.

Издирвам тази песен от Вардарията за войводите Иванчо Карасулийски и Апостол Петков Терзиев в аудио формат. Ако някой разполага с него ще се помоля да се свърже с мен и да ми я пратил. Или поне да ми даде насоки къде мога да я търся. Доколкото знам в РМ песента се пее, но с по-различен текст.

Вестник Революционен лист, орган на ВМРО

2009-08-19T07:47:00.004+03:00

Революционен лист е вестник, орган на ВМРО, издаван от края на 1924 година. Всъщност черното знаме с надпис "Свобода или смърт" на банера на блога ми е взет именно от вестника. Статиите са интересни и определено предлагат интересна и достоверна историческа информация за интересуващите се по македонските въпроси.

На вниманието ви предлагам друго издание (след Илюстрация Илинден), което претворих на ПДФ файлове и сега предлагам за свободно сваляне. Снимките са ми предоставени от Playboytaxi и ги ползвам с разрешение. Файлът съдържа 5 броя от издадените през "година първа" вестници. В скоро време мога и още да добавя. Приятно четене!

П.С. Между другото резултатите от анкетата, която проведох на страницата са следните. На въпроса:

Мнението ви за блога - като насоченост, списване, интересна и полезна информация?

От 11 общо гласа 8 души са отговорили "Много добро" и 3ма с "Добро", мнения които само могат да ме радват. Благодаря ви!

Българе глава дигнаха навръх Преображение Господне

2009-08-13T12:15:00.004+03:00

Най-големият израз на свободния дух на българите от Тракия се отприщва на 19 август 1903 година навръх празника Преображение Господне. То последва Илинденското въстание в Битолския вилает, но не е вяло организирано и спонтанно вдигнато, а е резултат на дългогодишното революционно дело на Мизийци, Тракийци и Македонци. Одринските комитети на ВМОРО са организирани пряко от Гоце Делчев, като прехвърля по-опитни войводи от Македония в Одринско, така магическият кръг на българския идеал за обединение се затваря. Тракийци се бият в Македония за свободата на македонците, а македонци се бият в Тракия за свободата на тракийците. Съвсем удачно в случая е написан устава на ТМОРО (предшественика на ВМОРО), че "член на организацията може да е всеки македонец и одринец", който иска да се бори за "свободата на Македония и Одринско".
Всъщност съм чел и чувал македонистки интерпретации, че Преображенското въстание се вдига от българите, за да неутрализира ефекта от Илинденското въстание и да представи на Великите сили, че това е общобългарско въстание. Но факт е, че организацията до 1919 година винаги е била македоно-одринска, а контактите между Одринско и Македония са непрекъснати, дори разделяни от голямо разстояние. Всъщност двете въстания последват и Кръстовденското, в Серско, и частичните акции в Родопите. Така фронта на въстанието обхваща земите от Костур и Охридското езеро, през Серско, Беломорска Тракия, Родопите.. та чак до Черноморието. Това издава характера на редицата въстания, нали?

На конгреса на Петрова нива участват и Иван Варналиев, Васил Пасков, Георги Тодоров Доктора, Спас Цветков и Лазар Маджаров все от Македония. А войводата Никола Андреев от Мъклен, серско, ръководи чета в Смолянско. Това са все верни хора на организацията, не признаващи несъществуващите тогава граници между македонци и българи. Това нам е ясно, редно е да обедим обаче аргументирано света, пък и препълнените с фалшива пропаганда гражданите на Република Македония. А по случай празника (ако и на патерици) ви поздравявам:

Българе глава дигнаха,
българе и кумитите
със царе бой да се бият,
царството да му притнемат.

Случаен бисер..

2009-08-04T22:10:00.002+03:00

Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение)

Ще започна оттам, където свърших предишния път.
Хората ги има, докато е жив споменът за тях. Със смъртта на спомена настава забвението, което живите рядко могат да предотвратят, но поне могат да отложат.

Заедно с хората умират и изчезват завинаги и свързаните с тях пресечни точки на времето и пространството – дух, имена, дела, бит, идеи, та дори и цели населени места. Ако възкресим и поддържаме жив спомена за тях, не само почитаме паметта на предците, но и продължаваме, колкото можем, съществуването им. И не само това – не само отдаваме почит, не само удължаваме материалните измерения на духовни категории, но и умножаваме собственото си знание, разширяваме собственото си така ограничено от битието съществуване, предаваме миналото на бъдещето, ставаме не само обекти, но и субекти - проводници на времето. Напук на всички, които се опитват да ни убедят, че паметта е вредна, споменът – излишен, а историята – достигнала своя край...

Препоръчвам горещо статията на всеки, можете да я прочетете ТУК

Между Равда и Куфалово

2009-08-03T16:58:00.016+03:00

Село Равда днес е един от многото "тузарски" черноморски курорти, досами Несебър, с близо 3 000 жители. От друга страна Куфалово е малко градче в Егейска Македония, Гърция, на 30 километра северно от Солун и Бялото море. На пръв поглед логична връзка между двете не може да се прави, но не случайно аз пиша именно за тях. През 20-те години на 20 век се подписват няколко договора между България и Гърция за размяна на население, при една от тях голяма част от населението на Куфалово напуска родните си земи и се заселва компактно в Равда. Голяма част от черноморските ни селища са бежански, предимно македонски.

Куфаловска носия в Бургаския етнографски музей.. същата като тези, които аз видях.

Очаквах с вълнение края на месец Юли. Бях слушал толкова за това, опитвах се да си го представя..., знаех, че ще е уникално. По покана на официалните власти в Равда бе поканен фолклорен ансамбъл от Куфалово по случай празника на Равда - "Света Петка". Ансамбълът, както и групичка музиканти от Крушари бяха приети топло от местните хора. Много от тях се оказаха близки роднини. Оживяха спомени, завързаха се разговори за миналото на напевния ениджевардарски говор, сякаш от сцена на "Мера според мера".

Със залеза на слънцето звуците на музиката и песните се сляха с багрите на носиите и ритмите на македонските хора. Червено-белите цветове на танцьорките подчертаваха живописните шевици по тях, пренасяха в минали времена, сякаш връщаха към живот напрашените и забравени носии в раклите на предците ни... Хората, отпърво смълчани, не се опитваха да прикриват вълнението си, голяма част от тях подеха песните, слушани безброй пъти в детството... и зазвучали отново сега.. "Зайко Кукурайко", "Не си го продавай, Кольо, чифликот"... И докато се вглеждах в леките стъпки на танцьорите, докато овации изпращаха всеки танц и възрастните хора бършеха насълзени очи, чувствах как болка сви сърцето ми. Болка за изгубения край, за, трагедията в толкова човешки съдби.., за онези, които не доживяха тази среща...
И ако аз нямам възможност много да шетам из Егея, то поне нека Егея да шета низ България!.. приятно гледане:

Илинденското въстание започна!

2009-08-02T12:42:00.006+03:00

Ой ти пиле, славей пиле,
Що ми пееш толкоз рано?
Яз не пеям, току жалам
За горица, за слобода…
Ой ти, пиле, славей пиле,
Я попей ми една песна
Речоита, жалоита,
жалоита, плачоита,
Па прелетай преку Вардар,
Преку Вардар, кай Велешко
Да ги видиш мойте бракя Во кървои облеени,
Сос коршум изшарени,
Со ножои избродени...

"Илинден" , Димитър Талев

Съединените костурски чети на войводите Васил Чекаларов, Иван Попов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Манол Розов след превземането на Клисура

На 2 август /нов стил/ 1903 година избухва Илинденското въстание. Хиляди четници организирано нападат казармите по селата и градовете на Битолския вилает. Две седмици по-късно ще ги последват и Одринци на празника Преображение, а след това ще ги последват и дейците на Серския революционен окръг - на Кръстовден.

Това въстание остава в българската история най-организирано, най-масово и повсеместно, и най-кърваво. Загиват повече от 1000 четници, комитетите и тайните мрежи са разкрити и разбити, по някои оценки организацията никога след него не въстановява напълно. Десетки хиляди бежанци поемат пътя към свободна България и "Новия свят" като така обезлюдяват някой от най-българските краища. Това дава по-голяма възможност на чуждите пропаганди да работят в Македония.

Всъщност резултатите от Илинденско-Преображенското въстание са спорни - нито се постига желаното внимание от страна на Великите сили и Русия, нито България влиза във война с Турция (както не малко хора са очаквали), нито се постигат значими стратегически успехи. Но така или иначе този саможертвен момент се е запечатал трайно в душите и съзнанието на хората. Затова и може би днес хората не осъзнават "еволюцията" на македонското самосъзнание от дял от българското етническо землище до отделянето им в отделна нация. В частност населяващите Република Македония.

Факт е обаче, че въпреки разрухата и падението след въстанието, в най-трудните години за българите в Македония и на самата ВМОРО голяма част от още патриаршистките селища минават доброволно под върховенството на Българската Екзархия - духовният обединител на българите в тези трудни години.

БЕЗКРАЙНО ЛОШО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ми направи отразяването на въстанието по българските медии.. или по-точно липсата на отразяването. На 20 юли бегло се спомена за църковния празник Илинден, а днес нищо.. Разочарован съм, но едва ли съм единственият. Като частична компенсация предлагам на всички вас да свалите една дузина броеве на "Илюстрация Илинден", издание на македонските българи от Илинденската организация. Повечето от вестничетата са свалени от страницата на Македонския Научен Институт, но ги обърнах във PDF формат, който може да се разчита с безплатната програма Adobe Reader. Приятно четене и разглеждане (първо разархивирайте файла): ТУК

Енциклопедия

2009-07-01T20:05:00.003+03:00

Енциклопедия или кратък справочник - ТОЗИ ЛИНК представя кратки биографии на редица българи, четници и войводи на македонската революционна организация. В мнозинството си те са от Търново, Свищов, София, Враца и други български градове. Има дори революционери от градове като Тулча в Северна Добруджа, за която малко хора още помнят, че до време и тя беше предимно българска. Колкото повече се пише и чете за тези хора, толкова по-ясна става картината на революционната борба на ВМОРО в Македония... отдалеч е ясно, че тя не е просто "вътрешна" идея за освобождение на обособени етнически македонци. Тя е идеал за цялото землище между Дунав и Бяло море и Охрид и Черно море- идеал за освобождение и съединение на всички дялове на България в едно.

Коментари..

2009-06-26T19:54:00.003+03:00

Анонимен каза...

Не можам никако да те разберам кој ти е проблемот. Цел блог ти е со Македонски херои кои ги нарекуваш бугари, нели ти е срам да крадеш туѓа историја? Што не се фалиш со аспарух, оди провери си го монголското потекло немој да се занимаваш со нешто што не е твое! Па дури и Смрт или Слобода си го ставил на банер, а Лазар Поп Трајков на аватар... смешен си!

Четвъртък, 2009, Юни 4 22:48

Предполагам най-точният пример защо изобщо съм се захванал с тематиката на македонската история. Чисто идеалистическите ми подбуди да върша това никога не са били обвързани с представа за превъзходство към гражданите на Република Македония или пък за някакви империалистически мераци спрямо това парче земя. Напротив, като кандидат професионален историк искам само да представям фактите такива каквито са. Дори понякога тези факти да хвърлят сянка върху безспорно българския произход и дух на македонците от старо време. Затова и в българската уикипедия преди време се хванах и списах статии за първите изявени македонисти Димитър Чуповски и Георги Пулевски. Именно затова смятам, че подобни обвинения като тези на анонимния ми читател са абсолютно безпочвени.

За съжаление "Анонимен" е поредният тоталитарно образован да не мисли и рационално да се развива индивид от западната ни съседка. Такива разбира се според мен са и едно мнозинство от българските граждани, но това е тема на друг разговор и на една бъдеща национална политика, която най-накрая ще изкорени 131 годишните ни гражданско-държавнически пороци. Съвсем допущам и възможността "Анонимен" да е и поредният "бот" гастролиращ българското интернет простраство само и само да прихване малко от хорското внимание и така да разводни всеки опит за сериозен и научен диспут. За негово съжаление обаче, макар насочеността на блога да е именно културната и географската област Македония, то тя остава в периферия именно на българското /разбирай Тракийско и Мизийското/ участие в съдбините на Македония.

Да оставя настрана злободневната си констатация и да си отговоря на риторичния въпрос от предния ми коментар. А именно дали някой още в Пътеле си спомня народните ни песни, на който въпрос категоричен отговор получих тук:

Сторил ми е зайко, зайко кукурайко, зайко
сербезлия, зайко да се жени,
Си натресол гаки, упърчил мустаки, надърнал
джамадан, капа пискюллия,
море, токму младоженя!

П.С. Всъщност Пътеле е едно от няколкото егейски селища, които са запазили хомогенната си "славянофонска" маса при всичките еми и имигрантски вълни в Северна Гърция. Отсега смятам това и останалите подобни селища да станат тема на бъдещи мои коментари, защото там вероятно най-добре са запазени спомените за старото време.

Песен за Марко войвода

2009-05-21T20:24:00.003+03:00

Котленеца Георги Иванов, известен като Марко Лерински, пръв приятел и другар на Гоце Делчев, създател на четническата организация на ВМОРО. Човекът, който всъщност от "организация на даскалите" превърна ВМОРО във перфектно работещ военен организъм. Може би не е случайно, че този човек беше приет като повече от свой за местните.. Дали някоя баба в Пътеле, Леринско още помни думите на песента?

Денеска петок, сабота,
утре е света недела.

Марко войвода пристигна
во това село Пателе.

Проклети биле чпиони,
Марко войвода предадоа.

Надойдоа турски табори,
Марко войвода сардисаа.

Зафати битка голема,
Марко войвода загина.

Проклети биле чпиони,
Марко шчо го предадоа.

Абре Колю, Мамин Колю

2009-05-15T23:28:00.003+03:00

Песента "Абре Колю, Мамин Колю" е за войводата Никола Коев Николов, известен и именно като Мамин Колю. Той е поредният тракийски войвода, преминал в Македония да помага на революционерите от ВМОРО и сам да ръководи чета там (за повече информация за войводата ТУК ). Самият факт, че народът го е вазпял в песен (всъщност цели три!!) е показателен за благодарността към него и за уважението, и любовта, с които се е ползвал в Македония.

Абре Колю, Мамин Колю, мамина комита,
не наоде ли се, Колю, по Пирин планина,
не наносе ли се, Колю, пушка манлихера.

Не виде ле Гоце Делчев, Яне не сретна ле,
не сретна ле Даме Груев, Тодор Александров,
не сретна ле Даме Груев, Тодор Александров.

Не си видох Гоце Делчев, Яне не си сретнах,
не си сретнах Даме Груев, Тодор Александров,
тук хайдушките поляни, песните им пея.

Омиле ми на сърцето Пирин мили роден,
тоя край на тъжни песни, тоя край прекрасен,
тоя край на тъжни песни, тоя край прекрасен.

Отчет и равносметка

2009-05-15T22:42:00.007+03:00

Този блог просъществува вече цяла година. Не бях сигурен, че ще имам постоянството да го списвам редовно и да го поддържам толкова дълго време. Е, явно надминах собствените си очаквания. За това време списах дузина статии за Мизийци и Тракийци във ВМОРО (от общо към 200-300 статии в Уикипедия свързани с Македония и ВМОРО), писах и за късни революционери, горяни и дори за един предател и идеолог на убийството на Тодор Александров, стигнах до там, че разказах и за неволите си по време и след погазването на протеста в София от началото на година.

За тази една година блога ми беше посетен над 2 300 пъти, от които над 2 000 пъти от български потребители. От цял свят бяха регистрирани посещения, но най ми правят впечатление 200-те посещения от Република Македония и наполовина на тях посещения от Гърция. Надявам се тези посещения да не са били случайни, а съвсем нарочни и прочетеното да е убедило някой в РМ в това, че от нас по-големи приятели не могат да имат, а на егейските "славянофони", че все още има хора, които ги помнят.

Сега идва летния сезон, първо на ред е сесията в университета, после следват почивки и разходки.. вероятно пореден прецедент за блога ми ще са и пътеписите, които ще напиша. Надявам се от да пошетам във Вардарска и Егейска Македония, а и в Беломорието.. поздрав на всички, борбата продължава!

Христо от България..

2009-04-22T07:52:00.002+03:00

Христо Симеонов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в град Пловдив. Завършва гимназия в родния си град и влиза във ВМОРО. След възстановяването на организацията от 1910 година Христо Симеонов е секретар на радовишкия войвода Стамен Темелков, а в края на годината самостоятелен войвода в Радовишко. Симеонов е сред доверените хора на Тодор Александров. Той извършва атентатите в Щип, Кочани и Куманово, които са поводът за избухването на Балканската война в 1912 година. Симеонов влиза в Македоно-одринското опълчение в четата на Тодор Александров.

След Междусъюзническата война в 1914 година навлиза с чета в Радовишко и в началото на юни разрушава важния железопътен мост на Вардар между Удово и Демиркапия - първата голяма акция на ВМОРО в окупираната Вардарска Македония.

След Първата световна война Христо Симеонов отново се включва в дейността на възстановената ВМРО и през 1920 - 1922 година е войвода в Радовишко. След 1922 година Симеонов е в Софийския пункт на ВМРО, който набира доброволци и окомплектова заминаващите за Македония чети.

Христо Атанасов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Атанасов е роден в радомирското село Диканя в 1877 година. Завършва основно образование и работи в София, където става член на ВМОРО. В 1904 година заминава за Велешко с четата на Иван Наумов Алябака. До края на 1906 година е четник, а в началото на 1907 година става битолски районен войвода, действащ в полските села в Пелагония. През декември 1907 година е заловен, осъден на смърт и обесен през март 1908 година в Битоля.

Христо Манов Хаджинанев е български революционер, драмски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Манов е роден в град Чирпан в 1878 година в семейството на търговец и лихвар. Завършва образование в родния си град в 1895 година и постъпва във Военното училище в София, но в 1897 година е изключен. Работи в София, а по-късно и във Варна като служител в окръжната инженерска служба. В 1905 година се запознава с драмския войвода на ВМОРО Михаил Даев, който го привлича в революционната организация и през април Манов се присъединява към четата на Даев. Първоначално е групов началник, а по-късно Даев го назначава за зъхненски районен войвода.

Манов води борба едновременно срещу османските власти и срещу гръцката пропаганда в Драмско, където има само няколко по-будни български екзархийски села. На 24 декември 1905 година четата на Манов влиза с четата си влиза в село Горенци и след предателство е обсадена в църквата. Четниците изкопават дупка в църковния зид и се промъкват в съседна къща, след което с атака разкъсват обсадата и се изтеглят. На 17 януари 1906 четата на Христо Манов напада от засада андартската чета на капитан Колуш, като пленява и екзекутира Колуш и двама негови четници. По-късно Христо Манов напада и убива в село Егри дере гъркомана Васил Камбуков, председател на гръцкия комитет в Драмско.

През пролетта на 1906 година Манов с петима четници организира акция по наказването на гъркомана Котин от Горенци. Четата е предадена от гъркомани и обградена от 600 души войска под командването на Хюсеин Тефиков. В завързалото се сражение войводата Манов загива, а останалите четници се оттеглят невредими.

Ръководителят на горенския комитет на ВМОРО Митруш Марков и синът му Васил погребват Манов под стар чинар в гробищата при църквата „Света Марина“, като поставят кръст с надпис “Тук почива Христо Манов от Чирпан”. След 1913 година, когато Драмско попада в Гърция, гробът на Христо Манов е заличен.

П.С. Това са три статии, които взех директно от Уикипедия, списани от един съратник. Надявам се когато стане въпрос за тракийци и мизийци във ВМОРО с името Христо да се сещаме и за тях, не само за Христо Чернопеев. Колкото повече аргументи имаме срещу лъже-македонизма, толкова по-скоро ще го разбием.

Главните Македоно-Одрински дейци 1895-1913

2009-03-23T20:39:00.002+02:00

Атентати в Солун

2009-02-21T18:47:00.006+02:00

Може би най-масовият и най-известен антентат в българската история са поредицата атентати в Солун от пролетта на 1903 година. Извършен е от гемиджиите, младежи анархисти близки до структурите на ВМОРО и ВМОК. В периода 15-18 април (стар стил) 9 момчета презапасени със стотици бомби взривяват клона на Банка Отоман в града, спират газопродаването и водоснабдяването, потопяват френския кораб "Гуадалкивир" (на снимката) и всяват тотална паника в жителите на Солун, както и в цялата Османска империя. Целта им е да предизвикат реакция от Великите сили след посегателството на финансовите и икономическите им интереси.

Атентатите са дълго готвени и затова получават и широк отзвук. Момчетата са останали като герои в историята, защото губят животите си с цялата смелост, която човек може да събере. Макар днес в България много да не се говори за тях (то пък за кого ли се?) те са записали имената си със златни букви в историята ни.

Но много по-интересни са всъщност не толкова самите действия на атентаторите, колкото подбудите им. Всъщност така наречените Гемиджии, идеологически и тактически са подготвени от един карнобатчанин. Всъщност цялата им организация е наследник на една революционна тайна група от Княжество България.

Така наречената „Женевска група“ създадена през 1896 цели да освободи Македония чрез революция. Нейни ръководители са Михаил Герджиков, Димитър Общински Петър Манджуков от Пловдив, Йордан Калчев от Тутракан, Димитър Ганчев от Русе, Димо Николов и Григор Дочев от Казанлък и Слави Мерджанов от Карнобат.

Последният всъщност е истинският наставник на Гемиджиите. Той дава идеята за взривяването на редица сгради, сред които и клоновете на Отоман Банк в Цариград и Солун. За целта сформира две групи, които успоредно да копаят тунели под двете банки. Слави Мерджанов, Петър Соколов и Петър Манджуков прокопават тунела в Цариград, а по-късно към тях се присъединява велешанина Павел Шатев. Другата група ръководена от Орце Попйорданов оперира в Солун. За съжаление плановете им се провалят след разкрития и тримата тракийци са принудени да напуснат Македония, а младите гемиджии скоро продължават работата си и както знаем от историята я довеждат до край.

Все пак връзката с Майка България не е скъсана и това е поредно дело извършено в нейно име, а не както някой се опитват да изопачат и дори фалшифицират историята за някаква друга кауза. Дори за анархистично настроените революционери целта е една, обща и за целия останал български народ - Обединена и Силна България!

Полезна литература и линкове:
Солунските атентатори - Документи, снимки, линкове - на български и английски
Христо Силянов, „Освободителните борби на Македония“, Том I, стр.243-262

И за лошите страни на България във революционното движение..

2009-02-11T10:12:00.004+02:00

В Македонското освободително движение за всичките години на водене на борба участват хиляди хора, вероятно не е възможно дори приблизителна цифра да се каже, защото мрежите на организацията са се простирали от закътаните села в Македония и Одринско, през обществените сгради и казармите в България, че чак и на Лондонските кралски забави не са липсвали представители на ВМОРО. А какво да говорим за емиграцията в "Новия Свят" - САЩ и Канада, където се създава МПО. Има български четници, които участват и в редица други въстания, като Бурхското в Южна Африка, или за контактите с Ирландската Републиканска Армия, Усташа, Унгарското революционно движение.

Логично и обратният процес се развива. Освен македонците в революционното движение се включват още власи, турци (след ПСВ има няколко чети на ВМРО съставени само от турци, както във Вардарска, така и в Егейска Македония и Беломорска Тракия), американци, руснаци.. и всякакви други. До активизирането на сръбската и гръцката пропаганди в Македония във ВМОРО членуват и "сърби" и "гърци", ако трябва да сме по-точни именно ренегати и предатели на ВМОРО създават двете движения, с пари, снаряжение и войници от Атина и Белград. Естествено освен "вътрешните" македонци, най-активна помощ ВМОРО приема от България.

Но нима само добро са видяли от България македонците? Не, разбира се. Егоизмът, честолюбието, самодеяността на редица български управници, че и на един владетел, доведоха до там Македония да се разпарчетоса, да загиват невинни.. че и до днес националният идеал на вече изчезналите автентични македонци да не се осъществи. Сред тях се открояват лицата на откровените предатели на каузата. В последно време българските медии по-често обръщат запрашените и забравени истории от българската история. Наскоро се излъчиха редица репортажи за убийството на Тодор Паница, горнооряховски революционер, близък на Сандански и физически убиец на Сарафов и Гарванов, убит по-късно от Менча Кърничева по присъда на ВМРО. Има и други, но сега ще разкажа особено за един.

Георги Атанасов Атанасов, с псевдоними Моров, Петър Вангелов, Вангел Петров, Август, Беломорски, е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация

Георги Атанасов е роден на 14 януари 1880 година във Велико Търново. От 1 януари 1900 година е кадрови офицер в Българската армия. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война.

През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин подполковник. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в софийското кафене „Панах“ петричкия окръжен управител Васил Славов, началника на 6-и полицейски участък и един полицай. Става четник във ВМРО, а по-късно е определен за специален пратеник на ЦК на ВМРО и за секретар на Алеко Василев.

Георги Атанасов става член на Тайния военен съюз. Заедно с Алеко Василев осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година, с които се разбиват фракционистите във организацията. Участва и в политическия Деветоюнски преврат през 1923 година.

Атанасов е един от основните организатори на убийството на Тодор Александров през 1924 година. Заради това, по нареждане на Иван Михайлов, е убит по време на Горноджумайската наказателна акция на 13 септември в Горна Джумая, днес Благоевград.

Източници
* Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426
.....
За съжаление, на мястото където се пресичат геройството, себеотдаването, честта.. там се срещат ненависта, интригантството и жаждата за власт. Тя историята отдавна е отсъдила за подобен род хора. Ние няма какво да съдим когото и да било, но е добре поне истинските герои да са едно ниво на почит по-голямо от всички останали. Защото те го заслужават, независимо какви и откъде са!

Литературно (и революционно) отклонение...

2009-02-06T21:11:00.003+02:00

Когато създадох блога, представата ми за развитието му беше праволинейна. Да списвам статии само за дейците на ВМОРО от България, като така да покажа липсата на разлика между македонец, тракиец и мизиец в представите на хората от онова време. Че революционната борба е обща и целяща освобождението на етнически българските земи и обединението в обща държава. Липсата на омраза между дейците на организацията, освен разбира се на чисто идеологическите причини - леви и десни, вътрешни и върховисти..

Така или иначе с по-предходният си пост допуснах прецедент, като дори писах за чисто вътрешна българска политическа тема. Все пак реших, че няма да е уместно в такова време да съм поредният, който да затвори очи и да си наложи автоцензура. И защото смятам, че сме на това дередже още от 1944 година насам реших, че има място и за няколко по-съвременни революционери, с идеали преди всичко да спасят самата България, защото в онова време независимостта и, пък и самото и съществуване, бяха заложени на карти, от които нито една не се държеше от нашите бащи и дядовци.. защото съдбата на България всъщност бе решена от тройката Сталин, Рузвелт и Чърчил няколког години по-рано.

Моментално след Деветосептемврийската революция от 1944 година, когато на власт идват обединените в ОФ комунисти, земеделци и звенари, започва да се организират революционни движения с цел да отхвърлят налагащият се постепенно тоталитарен режим и подтисничествотото на червената армия. За съжаление за този род движения малко се знае и днес, в демократична България, защото всичко важно отстъпи място на политиканстването и евтините манипулации, и пладнешките обирания на къде що е останало.

След 1944 година се създават Горянски движения (да не се бъркат с гораните от Мала Преспа в Албания) от дейци на всички опозиционни партии и движения. В тях членуват дейци на ВМРО, анархисти, земеделци, легионери (СБНЛ) и бранници, царски офицери.. Най-масово движение се разгръща в Сливенския балкан където стават наистина големи сражения помежду Народната армия и четниците. Но другото основно място, това е в Пиринска Македония. И без това изстрадалото Пиринско, става арена на нови конфронтации. Новонаселилите се бежанци от Егейска Македония от времето на Гражданската война в Гърция са мизерстващи и обеднели; комунистическата власт допълнително търси реванш на останалите дейци на ВМРО, с които са в конфликт още от 1923 година; по споразумение на другарите Тито-Сталин-Димитров в Пиринско са допуснати и югославски учители да пропагандират македонизма и идеята за отделна македонска нация.

В това опасно и ужасно време десетки взимат оръжието и забегват в горите, където активизират партизанска борба с комунистическата власт, ръководител на основната чета в Пиринско е Герасим Тодоров, потомствен член на ВМРО. Убит е през 1948, но дори до 1972 година дейността му не е забравена, оттогава е и филма "Глутницата", който е посветен именно на унищожаването на четата му. Само половин месец преди това да се случи обаче, към четата на Тодоров се присъединяват и полковник Стойно Бачийски и подполковник Димитър Цветков. Точно за тях ще става въпрос по-надолу, защото като почти всеки македонец и Герасим Тодоров посмъртно е македонизиран, а присъствието на тези двама души ТОТАЛНО опровергава тази манипулация.

****

Стойно Цветков Бачийски е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в Пиринска Македония след Деветосептемврийския преврат.

Стойне Бачийски е роден на 1 септември 1897 в Княжево. Произведен е в подпоручик на 6 септември 1926 година, в поручик на 21 октомври 1929 година, в капитан на на 15 юни 1928 година, в майор на 6 май 1936 година, в подполковник на 6 май 1940 година.

Като офицер от запаса полковник Стойне Бачийски се ползва с доверие пред царския двор. През 1942-1943 година е командир на 51-ви пехотен вардарски полк в Скопие и като такъв участва във всички антипартизански акции. По негова заповед са избити 10 комунисти партизани.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Стойно Бачийски е подведен заради дейността си под народния съд, но поради причина, че се е укривал на фронта, делото е спряно.

На 8 март 1948 година, заедно с подполковник Димитър Цветков, се присъединява към четата на Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея. Заловен на 20 март след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл. 1, ал. 1,4 и 9 от ЗЗНВ.

***

Димитър Кузманов Цветков е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в Пиринска Македония след Деветосептемврийския преврат.

Подполковник Димитър Цветков е роден в София. През 1941-1943 година е командир на ловна дружина в Скопие и като такъв участва във всички антипартизански акции.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Димитър Цветков потърсен от Титовите партизани, за да бъде съден. Поради факта, че е офицер доброволец на фронта, не бива осъден нито в Югославия, нито в комунистическа България.

На 8 март 1948 година, заедно с подполковник Стойно Бачийски, се присъединява към четата на Герасим Тодоров и отговаря за бойната подготовка в нея. Заловен след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл.1, ал. 1 от ЗЗНВ.

****

Статията се получи малко дълго, поради безкрайните ми размишления, но се надявам да я прочетете, а самата информация да ви се стори полезна.

Христо Караманджуков - Родопският войвода

2009-02-04T14:55:00.004+02:00

Христо Иванов Караманджуков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в Чокманово, тогава в Османската империя. Роден е в бедно семейство, като баща му Иван Караманджуков е революционер в четата на Петко Войвода. Началното си образование Христо Караманджуков получава в в Чокманово и Райково (сега квартал на Смолян), и завършва четвъртокласното училище в Одрин. Известно време учителства в Карлуково (днес Славейно) и Чокманово, а след това следва в българското педагогическо училище в Сяр.

Като ученик става член на българското тайно революционно братство в Турция, а през лятото на 1899 година се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Първоначално е секретар на околийското ръководство в Ахъчелебийско(бившата Смолянска околия), след това обикаля районите на Ксанти, Гюмюрджина и Дедеагач.

Между 13-15 април 1902 година в Пловдив участва на конгреса на Одринския революционен окръг под ръководството на Гоце Делчев и Михаил Герджиков. След конгреса Христо Караманджуков е агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на Георги Кондолов.

В началото на 1903 година се връща в Ахъчелебийския район и като негов представител участва на конгреса на Петрова нива. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След потушаването на въстанието Христо Караманджуков следва педагогика и философия в Софийския университет, но е изключен заради участието му в освиркването на княз Фердинанд I и завършва висшето си образование в Белград.

След Младотурската революция от 1908 година учителства в Сяр и Цариград, като се занимава и с журналистика.

След войните за национално обединение продължава да се занимава с учителство и журналистика. Пенсионира се като главен инспектор и завеждащ учителските институти и педагогическите училища при Министерство на просветата. От 1921 до 1947 година Христо Караманджуков е редактор на списание „Родопа". До 1945 година е председател на Тракийския научен институт.

Христо Караманджуков умира на 21 февруари 1952 година и има издадени две книги спомени и документи за революционното дело в Родопите и Тракия - „Западнотракийските българи“ (1934г.) и „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“.

Източници

* Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи)
* „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков. - от блога http://chernichevo.blogspot.com/

П.С. Христо Караманджуков е един от хората, които заслужават най-голямо внимание в този блог. Не защото е толкова известен, красив или дори не е от големите герои и идеолози на ВМОРО. Поредният революционер, загърбил личното си добруване, кариерата оставя зад революционното дело, а дори и я потребява в помощ на делото си. Говорейки за Илинденско-Преображенското въстание, мнозинството от хората забравят да споменат и Кръстовденското и Родопското въстания, част от цялата епопея на борбата за обединение на България. Една борба сплотяваща "рая"-та от Охридското езеро, по протежението на редица планини, та чак до Странджа и бреговете на Черното море. Нима дейците на ВМОРО в Сярско и Родопите са по-малко заслужили от тези във Битолския вилает и Странджа? Не са, просто е редно.. крайно време е всъщност.. някой да ги изкара от прашните лавици на домашната библиотека..

Мила родино..

2009-01-16T11:37:00.006+02:00

Един разказ без снимки, защото на онова място снимките са скучни - в профил и анфас.

Протестираме, полицията премазва първите редове.. суматоха, първи смачкани и кървящи лица.
И много страх, както в очите на обикновете хора, така и в душите на настъпващите полицаи. Искам да вярвам, че те имат такива, ако и поругани и омърсени от дългите години стаж в МВР.
Бях там, в ничията земя, все повече биеха и арестуваха.. а защо останах ли?
Защото вярвах в правотата си, и че все пак доброто побеждава.. и тая девственост умря...

Виждам лицата на подминалите ме полицаи, аз не съм техен враг. Не ги замерям, не се съпротивявам и не бягам, напротив протестирам мирно, заедно с мои другари. Изтеглям се бавно към основната група от протестиращи, но в следващия момент гърба ми се насити на половин дузина удари с палка и когато въпросният униформен реши, че ме е "неутрализирал" и ме завлече към патрулката. Гушна ме и втори за достоверност, че първия не можа да ми извие ръката и ме влачи като на среща за ръка - беше романтично: навън беше светло, сърчицата ни туптяха, хиляди ни аплодираха...
Ритник, пестник.. "Да ти еба майката, да те видим сега какъв си мъж" и пазене на равновесие по паветата. Отминаваме кордона.. фотографите преди това ме снимаха, но дали хванаха жандармериста, който идвайки насреща ме размаза с щита си. Пука ти, нали предпазих главата си поне. Айде в кауша, заедно с няколко скинчета, момиче и двама-трима най-редовни люде.
Разпити, всякакъв вид процедури.. дребни заплахи. Всичко наред. Минава си времето, пишеш си обясненията: как, кога, къде, защо, с кой; после те снимат, свалят ти връзките на обувките и ти вземат телефона. Стана към 17'00 и се върнаха униформените господа, отговорни за задържането ни. Разделиха си листчетата с имената, ЕГН-то и информация за местораждането ни: двадесет и две листчета за двадесет и двама души, един май преди гова го пуснаха като "специален". Разиграха томболата за имената и петимата полицаи решени да дадат всичко от себе си, като на есеистична олимпиада, седнаха да пишат:

"Лицето бе задържано към дванадесет часа по време на гражданския протест и последвалата... бла-бла-бла.. лицето се държеше крайно враждебно и буйстваще, обиждаше полицаите на "Майка ти", "Ушев", "Дано умрете..", замеряше ги с каменни и ледни късове, метални парчета и бомбички."

Двадесет и две истории, пет вида почерк, един и същи разказ.. и постоянно заяждане, "да не би да сме си вкъщи, така ли правим там и в университета, ама сега защо не сме смелчаги като на площада, ама искаме ли да ядем бой?" "А ти като учиш история дали знаеш паметника с конника на кой е?". Добре, че никой не си припозна никой да си го изкара..
Прибират се последните от кордоните пред парламента: "Ей, сега ще ви ебем майките, копеленца, не сте толкова смели като на площада..", историята се повтаря, ".. ще ви избием беее..", не се и съмнявам, "..нищожества..", друг глас извика името ми и ме заведе към съдията за едно бързо дело по още по-бърза процедура за дребно хулиганство. Разминахме се с предните господа и последваха нови словоизлияния за малкото педерастче и хипотетичната история как ще му се надробят кокалите, месата, главата и цялата рода.

Непозната за мен процедура, засега първа и единствена, пред съдията. Няколко въпроса формални, разказ за случилото се, с прибавени доказателства, че в мен не е намерено нищо опасно и, че не съм потребявал алкохол.. сефте.

"Невинен сте и сте свободен", "Благодаря и довиждане"!

Няма да оставя "независими и демократични" медии да ме манипулират по най-безобразен начин, няма да оставям криво-разбрали живота и демокрацията да ми обясняват защо са ни били, арестували, разгонили; няма да оставя и псевдополитици и съвсем реални лицемери, крадци и убийци на животи, мечти и надежди да ме плашат и обезкуражават.

Всекиму Своето.

Боби Стойчев

2009-01-14T10:13:00.004+02:00

Боби Стойчев е български офицер и революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Стойчев е роден в град Дряново. Запасен подофицер от българската армия. През 1902 година се включва в национално-освободителната борба на българите в Македония.През Илинденско-преображенското въстание на 9 август 1903 (стар стил) година при село Дивле четата на Боби Стойчев среща обединената чета на Кръстю Лазаров, кратовския войвода Димче Берберчето и велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, при село Сопот дават сражение на турска потеря. Оттеглят се и през Сърбия се прибират в България, където за кратко са интернирани. Преди края на въстанието правят повторен опит за навлизане в Македония, но четата се разпада.[1]

Четата на Боби Стойчев.

През лятото на 1904 година по поръчение на Борис Сарафов по погрешка прокарва за пръв път сръбски войвода в Македония - Григор Соколович Ляме, като му отваря достъп до куриерските служби на ВМОРО.[2] Ляме се представя за войвода изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш, а всъщност е пионер на сръбската пропаганда в Македония. В последствие той преминава официално на страната на Сърбия. Боби Стойчев, след като разбира заблудата си, се извинява за това, че е подпомагал сърбоманската чета на Соколович.[3]

Съвет на войводи - Атанас Бабата, Боби Стойчев и други.

Поради сериозното раздвижване на турските войски в Овче поле обединените чети на Боби Стойчев и подпоручик Панчо Константинов се пренасят във Велешко през ранната пролет на 1906 година. На 17 април четата се разполага за почивка в двора на манастира „Свети Йоан Ветерски“ край село Ветерско. Поради голямата си самоувереност Боби Стойчев допуска четата да бъде обградена в манастира от турски аскер. На следващия ден се водят целодневни сражения между четниците и повече от 3 000 души редовна армия. През нощта, под прикритието на силен дъжд, четниците командвани от Никола Дочев пробиват пътя си навън и сутринта се прикриват при село Новачани. На 20 април четата на Боби Стойчев се отделя и тръгва към Гюришкия манастир, при поредна проява на непредпазливост Боби Стойчев оставя четата си да денува в село Лугунци. Сутринта на 21 април селото е обградено от турски аскер, турците подпалват селото и избиват невинните му жители, в боя пада и цялата чета и сам войводата Боби Стойчев.[4]
Бележки
1. ↑ Кръстю Лазаров, „Революционната дейност в Кумановско“.
2. ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том II, стр.290
3. ↑ Стоян Аврамов, Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава V
4. ↑ Стоян Аврамов, Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава X

Mного пъти македонистите злобеят срещу нас българите и твърдят, че причината да "крадем македонците" била поради факта, че тук в България никога не сме си имали национални герои. Разбира се, това може да се пропусне само с голяма усмивка, да оставим настрана дори великаните на Революционното дело Ботев, Левски и Раковско, от които са се учили ръководителите на ВМОРО. Онзи ден ме питаха да назова поне един голям българин от Хасково, веднага изредих Тане Николов, Мамин Кольо и Георги Христов. После ме питаха и за Шумен, от там споменах Александър Буйнов. И така докога, всяко едно село ли ще изреждаме дало дейци на ВМОРО? Явно точно така трябва да направим, за да разберат най-накрая в Скопие, че селца и градчета, и градове и области от Мизия и Тракия са се вълнували не по-малко от съдбата на Македония, отколкото и на самия македонец. В случаяй Боби Стойчев от Дряново се интересуваше и загина за тая свобода, същото Дряново е родно за генерал Иван Цончев, ръководител на ВМОК и войвода в Илинденско-Преображенското въстание. Поклон!

Участието на рода Каблешкови в революционното дело на Македония

2009-01-09T14:26:00.002+02:00

Всички сме чували за големия революционер от времето на Априлското въстание Тодор Каблешков. По-времето на въстанието е ръководител на революционния комитет в Копривщица и е и помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. Пише прочутото "Кърваво писмо" и ръководи чета, заедно с Панайот Волов. За съжаление той не доживява освобождението на България от "турското".. не го доживяват и още хиляди други бойци в Македония и Одринско, които остават в пределите на Османската Империя след Берлинския конгрес.

Не го доживява и брата на Тодор Каблешков - Стоян. Роден през 1867 г., завършва педагогика и философия в Цюрих. По-късно става главен директор на всички български училища в Македония. Той е един от организаторите на Илинденското въстание. От бесилка го спасява руският консул в Скопие, но с уговорката никога повече да не стъпва в Македония. Дълги години е председател на Съюза на учителите. Увлича се от археологията и участва във всички разкопки от Омуртагово време в Шуменско. Стоян рисува портрета на брат си Тодор и сътрудничи на БАН. С неговата помощ е учредена първоначалната експозиция на музея "Тодор Каблешков" в Копривщица.

Друг такъв революционерски род е този на Хаджи Димитър. Кръстьо Асенов, Братов син на Хаджи Димитър, е един от най-големите войводи за времето на Илинденско-Преображенското въстание.

Тези, и стотици други, революционери от Тракия, подпомогнаха революционната борба на свойте братя от Македония. Те се бориха за нея с всички средства. Както се бори примерно и един македонец Христо Руков, костурски войвода родом от село Косинец:

На борбата за освобождаването на Македония и присъединяването й към майка България посветих целия си съзнателен живот. Преследванията и арестите, затворите и концлагерите, извръщаването на истината от старата и нова пропаганда за народностния състав на Македония никога, дори и в този момент не са разколебали дълбокото ми убеждение, че македонците са българи, че Македония е българска. Изцяло предан на делото за освобождението на поробените българи в Македония, аз смятах, че бленуваната свобода може да се извоюва, като се направи компромис и се потърси помощ дори и на дявола“.

Табло на главните Мак.-одрински дейци (1895—1913), Част трета

2008-11-16T21:17:00.011+02:00

Днес успях да изнамеря и другите 3 части от таблото на българските революционери от ВМОРО в добро качество. Веднага ги предоставям, пък който има да си прави изводи, да ги прави.. :)

Сред българите не от Македония в тази част са:
Тодор Дочев от Стара Загора, Борис Илиев от Берковица, Иван Байчев от Шумен, В. Попов от Стара Загора, Н. Левтеров от Каварна, Михаил Герджиков от Пловдив, Тане Николов от Хасково, Райчо Спиридонов от Сливен, Тома Давидов от Ловеч, Христо Силянов от Цариград, Александър Буйнов от Шумен, Георги Папанчев от Сливен, Анг. Нейков от Свищов, Ст.Вълев от Троян, Петър Радев от Градоман.

Никола Дочев от Стара Загора, Георги Гешанов от Панагюрище, Тодор Христов от София, Аген (Агон) Партениев от Лом, Марко Лерински от Котел, Поручик Мотафов от Шумен, Дядо Симо от Силистра, Коста Калканджиев, Делчо Гоцев от Харманли, Кръстьо Асенов от Сливен.

Тома Давидов от Ловеч, Тодор Паница от Горна Оряховица, Стоян Михайловски от Елена, П. Милев от Радомир, Поручик Начев от Сливен, Христо Чернопеев от Луковит, Иван Гарванов от Стара Загора, Д. Запрянов от Хасково, Д. Чавдаров от Самоков

Вероятно таблото е изготвено от Илинденската организация, която продължава просветната дейност на македонците бежанци в България редовно да се запознават с историята и случващото се в Македония.. дано по-силно това да се възражда в България и днес. А самият списък е показателен... 1/4 от всичките дейци са от Тракия и неколкцита от Мизия. Сега девиза "Мизия-Тракия-Македония" звучи някак по-логично!

http://macedonia-bulgaria.blogspot.com/2008/07/18951913.html - Част първа

http://macedonia-bulgaria.blogspot.com/2008/07/18951913_13.html - Част втора

115 години ВМОРО и участието на българите от свободна България в него

2008-11-03T16:47:00.003+02:00

Предаването "Памет Българска" от 1 ноември 2008 година. Красимир Каракачанов и Божидар Димитров за "115 години ВМ(О)РО.
Според Красимир Каракачанов след създаването на Организацията 156 души - ръководители и войводи на ВМОРО - са родени в свободните предели на България. Също така войводи от Македония водят чети в Одринска Тракия без да правят никаква разлика. С вдигането на Илинденско-Преображенското въстание въстаниците пеят български революционни песни на революционерите от Априлското въстание - Христо Ботев и Стефан Стамболов - "Жив е той, жив е!" и "Не щеме ний богатство..". Главният щаб на Илинденското въстание пише писмо приканящо българската армия да подкрепи борбата на "еднокръвните" им братя в Македония.

Ето и частта от предаването:

Кръстьо Българията

2008-10-19T11:14:00.002+03:00

Кръстьо Николов Георгиев, известен като Кръстьо Българията, е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Четата на Кръстьо Войвода

Кръстьо Българията е роден през 1874 година във Враца, тогава в Османската империя. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. С чин фелдфебел напуска армията през 1895 година, когато се включва в Мелнишката акция на ВМОК. Известно време от 1897 година е четник на Михаил Апостолов - Попето, след това е Тиквешки войвода на ВМОРО до началото на 1903 година. За кратко от януари до август 1901 година секретар на четата на Кръстьо Българията е Аргир Манасиев. По заръка на Михаил Герджиков се прехвърля в Одринския революционен окръг, където е и първият подофицер. Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Чокенския революционен район с подвойвода Петър Чолаков. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село Хаджиталашман, което е само на 20 километра от Одрин. Четниците нападат селото от три страни, като в паниката голяма част от населението, полицейския участък и кавалерийския гарнизон бягат в Одрин. На сутринта в селото не остава нито един турчин. След въстанието се прехвърля отново в Македония като околийски войвода.

Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеню Шиваров

Под ръководството на Кръстьо Българията в Кочанско действа от 1904 година Цено Куртев. На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата. Кръстьо Българията участва във Балканската война и после в Междусъюзническата война като доброволец. През май 1913 година е произведен в чин подпоручик. Скоро след това заболява от холера и умира.

Кръстьо Българията е запомнен като войвода, който на няколко пъти особено жестоко пребива или убива невинни дейци на организацията. За това е упрекван и лично от Георги Кондолов.

На негово име има кръстена улица в град Враца.

Източници
* История на България - електронно издание
* Вестник "Българска Армия", бр.15642
* Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков
* Тракийско дружество "Антим І", Бургас
* Панайот Маджаров, Свято съзаклятие

П.С. Статията е копирана от Българската Уикипедия, като аз лично съм списал първата й версия. Кръстьо Българията е поредният войвода, тракиец и български офицер, участвал в освобожденческото дело на българите в Македония. За тези хора не се говори днес в република Македония и оставят заблудата, че революционната дейност на ВМОРО е само и единствено МАКЕДОНСКО. Което разбира се не е вярно, това е и моята цел - да запознавам хората от прашасалите портретчета в бабините ракли.. Вечна им памет!

поручик Георги Папанчев

2008-09-20T09:16:00.002+03:00

Георги Илиев Папанчев е български офицер и революционер, войвода и военен инструктор в Лерински революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Георги Папанчев е роден в село Клуцохор през ОООО година. Когато през 1902 година Лазар Поптрайков и Тома Давидов го привличат във ВМОРО Георги Папанчев е с чин поручик в българската армия. Георги Папанчев се установява в село Баница, леринско, с 15 души чета, негов помощник войвода е Митре Влаха. Там през февруари 1903 година се среща с идващата от България чета на Борис Сарафов и при него остава бомбаджията на сарафовата чета Дачо Георгиев. От 27 февруари (стар стил) до 15 март четата е преследвана от турски аскери, дава няколко сражения в които загиват повечето четници и се усановяват в село Пътеле, където към четата се присъединява учителката Екатерина Динова. При село Спанци четата дава поредна битка. От 50 души аскер падат 22, а четниците дават 1 убит и 2 ранени. Четата се разпада, а Георги Папанчев оставя офицерските си дрехи и преоблечен като селянин с учителката и една селянка преминава хитро през турските постове. После взривява склад със муниции и бомби, и докато стреснатите турци се окопитят, останалите четници под ръководството на Дачо Георгиев се измъкват. Срещата се събира с войводата си в село Сребрено. Там Георги Папанчев се среща с костурския войвода Иван Попов и Коте Христов. На 10 април при село Лесковец четата дава ново сражение на турците, като с помощна на 100 души милиция от местните села успява да измъкне. На 17 април получава писмо от Борис Сарафов да замине за село Смилево, той оставя четата на Дочо Георгиев и на Георги Чакаров и сам заминава. На смилевския конгрес е делегат от леринския район и недочакал края на съвещанието на 4 май се прибира при четата си. След убийството на Тома Давидов неговите четници се присъединяват към Георги Папанчев и така тя става общо 46 души. На 14 май става известно, че Георги Папанчев е назначен за районен началник в леринско за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, а за негов заместник е избран Михаил Чеков. Четата се разделя на три като войводата остава с помощниците си в село Белица, където за задача има да правят бомби и да ръководят предстоящето въстание. От 15 до 17 май е на среща с другите войводи като координират общи действия за въстанието. На 27 май се прибират в Баница със събрани муниции от съседните райони. Четата е предадена и в битка с турски аскер загиват войводата Георги Папанчев и голяма част от четата му. Днес негова плоча има в родния му град Сливен.

Източници
Георги Папанчев, Спомени

П.С. тази статия е копирана от първата версия на статията списана в Уикипедия, като лично съм я списал и следователно съм отговорен за евентуални допуснати грешки в нея. Георги Папанчев в поредният български офицер от Тракия включил се дейно в революционните дела на ВМОРО. Големи заслуги има той за организирането и военното обучение на четите в Костурско. За съжаление умира малко преди въстанието да избухне, убит от турски аскер. но от българин предаден..

Велешкият войвода Никола Дечев

2008-09-12T00:49:00.004+03:00

Никола Дечев, наричан Дечооглу, е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Ранни години

Никола Дечев е роден през 1880 година в Стара Загора, в заможно търговско семейство. Завършва пети клас в Стара Загора и после учи в Самоковското железарско училище през 1898 година. Под въздействието на Гоце Делчев Дечев, Никола Жеков, Петър Семерджиев, Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Петър Юруков, Стефан Стойчев, Делчо Коцев, Душо Желев и Велко Миков заедно с ученици от американското училище Никола Дочев, Добри Даскалов и Крум Дочев стават членове на ВМОРО. Създават и таен ученически кръжок на името на Трайко Китанчев ръководен от Никола Дечев. След това отваря оръжеен дюкян в Кюстендил, където другарува и с Мицо Делчев, брат на Гоце Делчев. В началото на 1900 година заминава четник за Македония, като се присъединява към четата на Михаил Апостолов - Попето. Поради конфликт с Андон Кьосето[1] напуска сборната чета и е прехвърлен в четата на Христо Чернопеев, където скоро става помощник-войвода. През август 1901 г. заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Андон Кьосето участва в отвличането на Елън Мария Стоун, но заминава за София преди края на аферата. Задграничното представителство на ВМОРО в София го изпраща обратно в Македония като велешки войвода през 1902 година. Определеният му район са българските села в Азот, покрай река Бабуна.

Първа велешка чета

От Кюстендил четата заминава за село Сенокос където войводата Дечев избира за помощник-войвода и секретар Филип Торбичков, за десетници Найдо Арсов и Димо Новев, а за знаменосец Павли Чупаров. В Азот за пръв път четата влиза април 1902 година, където създават комитетските мрежи и се противопоставят на сръбската пропаганда. Четите на сърбина Филипович и сърбомана Наце от село Скаченци нахлуват в Азот. След село Крива круша четата на Никола Дечев им прави засада и разбива сръбската чета. След взетото решение за вдинаге на въстание през януари 1903 г. Никола Дечев и някой от четниците си пристига в България, а за останалите четници бе назначен за войвода Питу Гули[2]. В София Никола Дечев се среща с д-р Христо Татарчев и Христо Матов, задгранични представители на организацията. Прибира се и в Стара Загора, където се запознава с Иван Гарванов.

Втора велешка чета

Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво надясно - Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно - Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев, и куриерът Кольо Сарафчето.

През март 1903 година в Кюстендил свормира втора велешка чета, която се присъединява към голяма сборна чета начело с Христо Чернопеев. Кюстендилският фотограф Атанас Новев прави снимка на сборния отряд и на отделните чети, и те заминават за Македония на 24 март 1903 година. Още на 28 март обединената чета влиза в бой с турски аскер, като по-късно се разделя, Никола Дечев и Коста Мазнайков потеглят за Велешко. На 6 април дават голямо сражение на редовна турска армия, като на помощ идва и четата на Чернопеев, а после и четата на Никола Лефтеров. След понесените големи загуби от страна четата на Никола Дечев, той се изтегля в България.

Трета велешка чета
Третата велешка чета в Сенокос, септември 1903 година. Никола Дечев е седнал в средата, с дясна ръка, подпряна на машинката.

Новата чета на Никола Дечев включва помощник-войвода Стойно Черногорски от Средногорово, секретар Юлий Розентал, а старите четници Филип Торбичков, Павли Чупаров, Даме Новев, Пано Мокренчето и Дими Тютюнджиев за десетници. В средата на септември велешката чета, заедно с четите на войводите Тома Пожарлиев, Мурджев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев навлиза в Македония. На 25 септември са обкръжени и водят тежко сражение в околностите на село Луково. След 10 часов бой с около 7000 редовна войска и башибозук, в който четите дават повече от 30 жертви и в който загиват войводите Манасиев, Топчев и Дечев, Пожарлиев и Мурджев изтеглят през нощта оцелелите четници към границата на Княжество България.

Източници
"Велешкият войвода", МНИ, Стойчо Маджарски и Васил Станчев, Стара Загора, 2003 година
Никола Дечев
Революционни борби в Азот и Поречието,Ст.Аврамовъ

п.с. Първоначалният вариант на статията е списан от мен за Българската Уикипедия, за подобрена версия на статията следете редовно оригиналната статия.

Лука Иванов

2008-08-29T08:42:00.005+03:00

Лука Попиванов Иванов е офицер от руската и българската армия, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Ранни години

Лука Иванов е роден през 1867 в Панагюрище, днес България. Завършва военна академи и служи в руската армия, а също и в българската армия с чин подпоручик[2]. Привлечен е в ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония, заедно с четата на Гьорче Петров през Кюстендил[3]. С тях са още и черногореца Йово Йованович и поручик Стефан Георгиев.[4] Четата пристига в Прилепско с общо 138 души, натоварени с 130 килограма динамит, 200 бомби, муниции и други материали.[5] Прилепско не въстава и до средата на август сборната чета води само дребни схватки, в които постепенно онемощява.
Портрет на Лука Иванов

След присъединяването на четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов, на 2 октомври 1903 г. при село Чанище, водят голямо сражение с турски аскер. По-малко от 20 четници се сражават с 5500 турски войници. Лука Иванов се заема със защитата възвишението Маргара.[6] През нощта, след цел ден ожесточен бой, четите се изтеглят на източния бряг на река Черна. На 6 октомври обединените чети се срещат с щабната чета на Борис Сарафов, Лука Иванов се изтегля заедно с него в България.

Борба с андартите

Воденската чета на Лука Иванов

Лука Иванов става околийски войвода във Воденско след въстанието. Дейно участва в борбата с турците и въоръжената гръцка пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. На 16 Феруари 1906 (ст.стил) американският журналист Алберт Сониксен се присъединява към четата на Лука Иванов, която действа в Ениджевардарското езеро. Селата в района са тормозени системно от гръцката въоръжена пропаганда. Така например на 28 февруари 1906 г. андартската чета на капитан Акритас (поручик Константинос Мазаракис, по-късно генерал) върлува в село Света Марина като убива и ранява няколко селяни. В отговор Лука Иванов решава да изгори гръцкото село Ниси, пункт на четата на Константин Акритас. Подготвяйки предварително писмо до консулите в Солун, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно.

Лука Иванов загива в 1906 г. при село Сборско в бой с гръцка андартска чета.

Източници
Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
Петров, Гьорче. „Спомени“

п.с. Статията е качена от българската секция на уикипедия, аз списах първата версия на статията. Лука Иванов е поредният българин, дал живота си за едната кауза- Свобода на брата в Македония.

Парашкев Цветков

2008-08-17T13:05:00.002+03:00

Парашкев Тодораки Цветков или Параскев Цветков е български революционер и професор по музика, войвода на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация.

Биография

Параскев Цветков е роден в гр.Плевен на 20 май 1875 г. Завършва гимназия в София, в 1897 г. заминава за Прага където следва философия, а след това в Дрезден, където завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането се завръща в родния град Плевен и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър, редактор на в. “Нова струя”. След забрана да учителства в България заминава за Македония през 1902 г. и става професор в Битолската гимназия. Влиза във Вътрешната Македоно-одринска революционна организация още същата годината и става районен войдава на организацията. Другарува с руския консул в Битоля Ростковски и служи за връзка между консула и Битолският окръжен комитет. На Смилевския конгрес Парашкев Цветков, заедно с Георги Сугарев и Никола Русински, е делегат на битолския район и секретар на конгреса. Член е и на Горското началство в Смилевският район. Четата на Парашкев Цветков, в която са били и Дядо Андрей Петров и секретаря на четата Димитър Филдишев от Охрид, заминава за Битолско, за да се приготвят за Илинденско-преображенското въстание. На 20 май 1903 г. четата от 20 души пристига в с.Moгила, на сутринта на 21 май са обградени от турски аскер като в престрелката е ранен и самият Парашкев Цветков. За да не попадне в плен той се самоубива. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе(Христо) от с.Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Параскев Цветков. „Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски" е песен за смъртта на Парашкев войвода.

Спомен

На негово име са кръстени читалище и Македонското културно-просветно дружество в Плевен. Те, заедно с община Плевен, организират ежегодно поднасяне на цветя и венци на паметника на героя в Плевен и тържествен концерт на хора за македонските песни в града.

Източници
Параскев Тодораки Цветков, Ил.Илинден, (1939), ХI/5 (105)
Параскев, Цветков, Пирин, (1923), 1/10,1

П.С. Параскев Цветков е поредният българин оставил кариера, дом и роднини, заради революционното дело в Македония. Този вариант на статията е публикуван от мен в българската уикипедия.

Mихаил Апостолов - Попето

2008-08-14T21:43:00.004+03:00

Михаил Апостолов Райнов наричан Попето, е подофицер от българската армия и деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Заедно с Христо Чернопеев и Марко Лерински е първият български подофицер във Организацията, като изпълняват желанието на Гоце Делчев да обучават четниците в цяла Македония. Роден в Долня Диканя, Радомирско, той е един от многото българи от княжество България участващ дейно в освободителното дело на Македония и Одринско.
Статия от "Илюстрация Илинден" за Михаил Апостолов - Попето:

Линк към българската версия на Уикипедия, със статията за Михаил Апостолов(списана в по-голямата си част от мен)- ТУК

Списък...

2008-08-11T18:08:00.002+03:00

... на офицерите от българската армия, взели участие в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание на територията на Македония и Одринско (януари-септември 1903 г.)

№/Име/Звание/Род войски/Числящ се в:/Възраст към 20 юли 1903г./Родно място/Окръг на действие

Цончев, Иван Стефанов / Генерал-майор / пехота / Военно министерство / 43 / Дряново / Серски
Янков, Анастас Янков / Полковник / пехота / Военно министерство / 46 / с.Загоричане, Костурско / Серски
Николов, Стефан Николов / Подполковник / пехота / 6-и пехотен търновски полк / 42 / Прилеп / Серски
Икономов, Стамат Георгиев / Капитан / пехота / Военно министерство / 35 / Малко Търново / Одрински
Протогеров, Александър Николов / Капитан / пехота / 9-и пехотен резервен полк / 36 / Охрид / Серски
Тренев, Георги Тренев / Капитан / артилерия / 2-и артилерийски полк / 34 / с.Палат, Петричко / Скопски
Шипков, Андон Дечков / Капитан / пехота / 16-и пехотен ловчански полк / 35 / Казанлък / Серски
Аджаров, Петко / Капитан / пехота / 11-и пехотен сливенски полк / 41 / Калофер / Серски
Атанасов, Димитър Атанасов (Думбалаков) / Поручик / кавалерия / 3-ти кавалерийски дивизион / 31 / с.Сухо, Лъгандинско / Серски
Атанасов, Сотир Вълков / Поручик / артилерия / 2-ри артилерийски полк / 27 / с.Клисура, Горноджумайско / Скопски
Георгиев, Стефан Георгиев / Поручик / пехота / 29-и пехотен ямболски полк / 27 / с.Спространи, Демирхисарско / Битолски
Давидов, Тома Костов* / Поручик / пехота / 9-и пехотен резервен полк / 35 / Ловеч / Битолски
Дрангов, Борис Стоянов / Поручик / кавалерия / 2-ри конен полк / 31 / Скопие / Битолски
Дървингов, Петър Георгиев / Поручик / кавалерия / 3-ти конен полк / 28 / Кукуш / Серски
Иванов, Лука Иванов (Попиванов) / Поручик / пехота / 5-и пехотен дунавски полк / 35 / Панагюрище / Битолски
Ковачев, Владислав Михайлов / Поручик / пехота / 22-и пехотен тракийски полк / 28 / Скопие / Скопски
Манов, Александър Манов / Поручик / пехота / 14-и пехотен македонски полк / 27 / Кочани / Серски
Наумов, Стоян Йорданов / Поручик / артилерия /2-ри артилерийски полк / 25 / Берковица / Серски
Парапанов, Никола Иванов / Поручик / пехота / 35-и пехотен врачански полк / 28 / с.Фотовище, Неврокопско / Серски
Партениев, Асен Иванов / Поручик / около 43 годишен / Лом / Серски
Саев, Тодор Христов* / Мичман I разряд / флот / флота / 30 / с.Белица, Разложко / Серски
Саракинов, Христо / Поручик / инженерни войски / 2-ра пионерна дружина / 27 / с.Саракиново, Воденско / Серски
Сарафов, Борис Петров / Поручик / пехота / 9-ти пехотен резервен полк / 31 / с.Лебяхово, Неврокопско / Битолски
Стойков, Димитър Великов / Поручик / пехота / 22-ри пехотен тракийски полк / 28 / с.Гайтаниново, Неврокопско / Битолски
Стоянов, Софрони Станчев* / Поручик / пехота / 3-ти пехотен резервен полк / 31 / с.Цер, Битолско / Серски
Стоянчев, Любомир Димитров / Поручик / пехота / 18-и пехотен етърски полк / 26 / Търново / Серски
Трифонов, Йордан Стоянов / Поручик / пехота / 8-и пехотен приморски полк / 35 / с.Долна Вереница, Ломско / Серско
Ангелов, Васил Томов (Благодумов) / Подпоручик / пехота / 9-и пехотен пловдивски полк / 21 / с.Арда, Ахъчелебийско
Балтов, Илия Петров / Подпоручик / пехота / 11-и пехотен резервен полк / 26 / Битоля / Серски
Ганчев, Михаил / Подпоручик / пехота /20-и пехотен добружански полк / 30 / Карлово / Скопски
Зографов, Димитър Зографов / Подоручик / инженерни войски / 8-и пехотен резервен полк / 25 / Велес / Серски
Каназирев, Владимир Николов / Подпоручик / пехота / 14-и македонски пехотен полк / Разлог / Серски
Кондов, Константин Кондов / Подпоручик / пехота / 2-ри пехотен резервен полк / 28 / Прилеп / Битолски
Константинов, Панталей Константинов / Подпоручик / пехота / 13-и пехотен рилски полк / 32 / Велес / Скопски
Костов, Спиро / Подпоручик / пехота / 3-и пехотен бдински полк / 54 / Велес / Серски
Милев, Димитър Иванов* / Подпоручик / артилерия / 4-ти артилерийски полк / 21 / Охрид / Серски
Панайотов, Александър* / Подпоручик / пехота / 17-и пехотен доростолски полк / 25 / Търново / Битолски
Папанчев, Георги Илиев* / Подпоручик / пехота / 16-и пехотен ловченски полк / 31 / Сливен / Битолски
Славов, Вълчо Узунов / Подпоручик / пехота / 18-и пехотен етърски полк / 34 / с.Пет могили, Новозагорско
Стефанов, Димитър Георгиев / Подпоручик / пехота / 30 / с.Караагач, Бесарабия / Серски
Стоянов, Константин Настев / Подпоручик / 12-и пехотен резервен полк / 23 / Солун / Серски
Стоянов, Коста Сапунджиев / Подпоручик / пехота / 5-и пехотен резервен полк / 43 / с.Малка поляна, Айтоско / Одрински
Стрезов, Борис Стрезов / Подпоручик / пехота 5-и пехотен дунавски полк / 23 / Ресен / Серски
Сугарев, Борис Илиев* / Подпоручик / пехота / Силистренски постоянен гарнизон / 25 / Прилеп / Серски
Топчев, Илия / Подпоручик / пехота / 14-и пехотен македонвки полк / 34 / Велес / Скопски
Танушев, Христо Трайчев / Подпоручик / инженерни войски / 15-и пехотен ломски полк / 25 / Крушево / Серски
Христов, Тодор Христов / Подпоручик / кавалерия / 1-ви пехотен кавалерийски дивизион / 20 / София / Битолски
Чолаков, Асен Георгиев / Подпоручик / пехота / 13-и пехотен рилски полк / 24 / Трън / Скопски

* Отбелязаните със звездичка офицери загиват в боеве с турскат войска при подготовката или в хода на въстанието.

ЗАБЕЛЕЖКА. В този списък са включени само офицери, които подават оставка и в периода януари-септември 1903 г. влизат на територията на Македония и Одринско, където участват в подготовката на въстаническата армия и в управлението и в бойните действия. Освен тях много запасни и действащи офицери, без да напускат службата и територията на страната, се ангажират пряко или косвено с подготовката на Илинденско-Преображенското въстание . Такива са капитан Димитър Венедиков, капитан Панталей Митров, поручик Йордан Венедиков, поручик Никола Кямилев и др., които се занимават с военното обучение на стрелческите дружества и с въоръжаването на ВМОРО и ВМОК; офицерите от граничната стража, които съдействат при прехвърлянето на чети и материали през границата; санитарният капитан Владимир Руменов, който се грижи за медицинското осигуряване на въстаниците, и още много други. Не са включени и всички дейци на ВМОРО, които са изкарали пълен или частичен курс във Военното училище в София, но поради различни причини не са произведени в първо офицерско звание - портупей-юнкер Димитър Дочев, Гоце Делчев, Петър Весков, Пейо Шишманов и др. Общият брой и на едните, и на другите надхвърля 100.

П.С. Информацията е взета от Илинденско-Преображенското Въстание 1903 г.

Георги Кондолов

2008-08-11T17:38:00.002+03:00

Ранни години

Георги Кондолов Роден е през 1858 г. в село Потурнак (днес Велика), Малкотърновско. Истинското му име е Желязко, прекръстен по-късно от по-големия си брат Иван на Георги. Заради това по-късно е наричан “дядо Желю”. Георги Кондолов произхожда от многодетно бедно семейство. Още от детските си години напуска дома си и е принуден да изкарва прехраната си като дърводелски чирак в Цариград. След Освобождението на България напуска Цариград и се установява на местоживеене в Хасково, където се запознава с Христо Арнаудов, братовчед на бъдещата му съпруга Донка, с когото откриват самостоятелна дърводелска работилница.

Участва като доброволец срещу въстаналото турско население в Родопите, в качеството си на войвода в отряда на Козлуджански отдел на 1-ва Еникьойска чета, където е награден с бронзов медал от княз Александър Батенберг. През 1898 г., няколко години след женитбата си за Донка Хубенова, Кондолов заедно със семейството си се преселва в град Бургас. Открива работилница и работи по занаята си. Запознава се със свои съидейници и заедно с Георги Минков, Григор Дяков, Стоян Петров, Иван Златарев и други основава на 15 декември 1896 година Тракийско дружество Антим Първи в Бургас, като клон на дружество Странджа. Участва и на 1-ия Учредителен конгрес на Тракийските дружества в България, проведен на 19 февруари 1897 година. След конгреса Петко войвода, Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в поробена Тракия.

Начало на въоръжената борба в Тракия

През 1899 година става ръководител на "македоно-одрински комитет", а в началото на 1901 г. в село Аланкайряк (днес Ясна поляна) формира агитационно-пропагандна чета от 10 души, която е предназначена да действа в района на Странджа планина. Междувременно се запознава с Гоце Делчев, който му гласува голямо доверие. Четата на Кондолов навлиза в района и обикаля селата Маглаик, Паспалово и Мокрошево, където се свързва с местните революционни комитети. Бягайки от турски аскер четата достига родното село на Георги Кондолов. Четата отново е разкрита в района на Стоилово и Сърмашик, като след това се изтегля в България. Въпреки допуснатите грешки, поради неопитност и неспазване на революционната конспирация, първата чета на Кондолов изиграва важна роля за повдигане духа на населението в района на Странджа. Кондолов успява да привлече и посвети на делото значителен брой патриотично настроени българи в много Малкотърновски села.С втората чета Кондолов навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. През октомври заболява и временно напуска четата, като заминава на лечение в Бургас. След като възстановява здравето си, през месец ноември, Георги Кондолов отново застава начело на четата и обикаля селата Паспалово, Мокрошево, Карадере, Дерекьой, Пирок. В Чиглаик се среща с Лазар Маджаров, с когото уточняват канала за пренасяне на оръжие от Казъклисе – Горна Канара – Долна Канара – Тастепе- Ковчас- Пирок.С втората си чета Кондолов постига значително по-големи резултати. Проведени са организационни мероприятия за укрепване на селските комитети. Изградени са смъртни дружини. Отделено е внимание на бойната подготовка на местното население. Четата допринася за заздравяване и разрастване на революционното движение в Малкотърновски район.Третата чета на Кондолов, сформирана на 18 май 1903 г., обхваща южната част на Малкотърновски революционен район и отделни села от Лозенградско – Корудере, Дерекьово, Чиглаик и Пирок. Този път усилията на четата са насочени преди всичко към въоръжаване на населението и повишаване на неговата бойна подготовка, с оглед на предстоящото въстание.С третата чета, Георги Кондолов остава в Малкотърновско до обявяването на Преображенското въстание и с нея той пристига на конгреса на „Петрова нива“. В последствие четата образува бойното ядро на въоръжения отряд, начело на който Кондолов взема участие във въстанието.

Преображенско въстание

Георги Кондолов освен като войвода на чета на 12-и Паспаловски район, е определен и за началник на въстаническите сили. За провеждане бойните действия в паспаловски участък, съгласно предварително съставен план, четата, която се състои от около 200 души е разделена на 3 отряда. Отрядът под личното командване на войводата Георги Кондолов, в който влизат Паспаловската и Мокрошевската “смъртни дружини”, състоящ се от 97 души има за задача да унищожи турския гарнизон в Паспалово. В навечерието на въстанието, отрядът е разположен в района на височината “Радославовци”. На 5 август напуска изходния си район и започва предвижване към селото. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. Успоредно с тази акция войводата Дико Джелебов започва настъплението в село Стоилово. Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Воеводата бива ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребии Димитър Желязков - Македончето застрелва войводата. Погребан е тържествено на следващия ден от четниците си и населението от околните села. На 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата – Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев, Тодор Петков и Димитър Арнаудов пренасят нелегално костите му в Малко Търново в съндъче. На него изписват “Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне.

Признателност

На 22 май 1950 година село Мързова е прекръстено на Кондолово в памет на войводата Георги Кондолов. На негово име са кръстени още улици, училища, читалища и други. А в Малко Търново се намира и паметник-костница на Георги Кондолов и музейна сбирка. Ценни са и книгите на Иван Пандалеев Орманджиев „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско” (1896—1903), I, и „Георги Кондоловъ и дейностьта му въ Страндженското въстание” издадена в Бургас през 1927 година, съдържаща 5 портрета на войводата. Народа възпява делата на Георги Кондолов и в песен.

Източници

Освободителнитѣ борби на Македония, I, Хр. Силянов
Въ Македония и Одринско ― Спомени на Михаилъ Герджиковъ
Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г., Хр. Силянов
Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Тодор Браянов и Илия Славков
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

П.С. Статията е взета от българската версия на уикипедия, списана от мен самия.

Киро Димитров Узунов

2008-07-24T08:57:00.002+03:00

Киро Димитров Узунов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Киро Димитров Узунов – роден на 7 февруари 1864 година в град Малък Самоков, починал на 28 септември 1938 г. в Бургас, четник, войвода на революционен участък. В началото на януари 1903 година, Георги Костадиев поставя началото на революционната организация в с, Бяла вода. През март организаторите Киро Димитров Узунов, Дико Джелебов, Иван Делбозов и Иван Тамахкяров събират и заклеват мъжете от цялото село. Дългогодишен четник при Георги Кондолов. Избран за войвода от конгреса на Гьоктепенски участък, негов подвойвода е Иван Делибозов, отстъпил впоследствие на поручик Коста Стоянов).

Киро Димитров Узунов вляво, Богдан Стоянов и поручик К.Стоянов

Източници
Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г.
Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, Панайот Маджаров
Тракийско дружество "Антим І", Бургас
п.с. Настоящата версия на статията е публикувана в българската уикипедия и е лично моя.

Петър Радев - Пашата

2008-07-23T23:17:00.006+03:00

Петър Радев - Пашата е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Четата на Петър Радев Пашата

Биография
Петър Радев - Пашата е роден в село Градоман /днес квартал на Банкя/, България. В армията остава с чин подофицер. Опитва се да сформира чета в Градоман, с която да замине за Македония където да се присъедини към революционното дело на ВМОРО. Продава имуществото си и със спечелените 40 сребърника закупува 17 пушки. Прякора си Пашата получава от турски войници, заради червената му гвардейска униформа и офицерска сабя, с които влиза в сражение. Заминава за Кичево, а оттам за Поречието. Негов секретар и помощник е Симеон Денков. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в четата на Ванчо Сърбаков от село Вранещица. Ранен е и се изтегля в България. При последвалото си завръщане в Македония отново заминава за горно Поречието. След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско се засилва и Петър Радев заедно с Петър Юруков, Георги Сугарев и други дават отпор на сръбските чети. След убийството на Георги Сугарев, Кичевският район остава само с една чета под ръководството на неподвижния Никола Янев от село Лахчани, който не напуска Горна Копачка, затова Тома Николов назначава Петър Радев за войвода в Рабетникол и Долна Копачка като разчита на неговата добра школовка в българската армия. На Велики четвъртък 1907 г. организационната чета на Пешо Пашата е в Крушевското с. Сланско.
Петър Радев е убит в местността Рабетинкол на 25 май 1907 от четника си Блаже от село Патец, доверен човек на сръбския войвода Глигор Лямев, поставил си за цел да елиминира силите на ВМОРО в региона.

гробът на воеводата в Кичево

Източници
Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието, Ст. Аврамовъ
СПОМЕНИ ОТ МОЕТО МИНАЛО, Тома Николов, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
“ВОЙВОДАТА ОТ БАНКЯ”

п.с. Настоящата версия на статията е публикувана в българската уикипедия и е лично моя.

Табло на главните Мак.-одрински дейци (1895—1913), Част втора

2008-07-13T22:15:00.005+03:00

ред отгоре: Борис Сарафов - Лебяхово (Либяхово), Георги Скрижовски - Скрижово, Мише Развигоров - Щип, Юрдан (Йордан) Пиперката - Козица, Ал. Войвода - Бойници, Кръсто Алексов - Дебър;
ред: Поручик Начев - Сливен, Ст. Б. Ганчев - Русе, Хр. Ив. Контев - Севлиево, Милуш Кръстев - Бецево, Стамат Недялков - Чадово;
ред: Христо Чернопеев - Луковит, Лазар Поп-Трайков - Смърдеш, Дим. Дечев - Сливен, Н. Кукарев - Ресен, Кочо Лютата - Левуново, Д. П. Тодоров - Банско;
ред: Лазо Киселинчев - Смърдеш, Н. Пушкаров - Пирдоп, Михаил Даев - Ст. Загора, Стоян Филипов - Старчища, Мет. Стойчев - Крушово;
ред: Мил. Матов - Струга, Михаил Попето - Диканя, Кост. Нунков - Чирпан, Мих. Николов - Бобища, Ал. Джорлев - Баница, Д. Стефанов - Прилеп;
ред: Сандо Китанов - Лешко, Юр. Гавазов - Прилеп, Пет. Ангелов - Кленово, Ан. Лозанчев - Битоля, Дедо Ив. Кириер - Джумая;
ред: Петю Паша - Крушевица, Лаз. Маджаров - Одринско, Пет. Юруков - Ст. Загора, Мануш Георгиев - Струм., Ман. Розов - Бобище, Алек. Ефтимов - Битоля;
ред: Ал. Турунжев - Екши-су, Н. Дечев - Ст. Загора, Мих. Чаков - Гюмендже, Никола Равашола- Одринско, Ив. Иванович - Цетина;
ред: Мито и Каиов - Шугово, Пара Панов - Фотягош, Иг. Мангъров - Кратово, Ил. Балтов - Буково, П. Саракинов - саракиново, Кърсто Лазаров - Кояв??;
ред: Подпоручик Настев - Крушово, Пандо Сидов - Джупаница, Трайко Гиотов?? (Г.?? Йотов) - Драголища, Кочо Аврамов - Скрижево, Хр. Кутрулето - Малешевско;
ред: Стою Войвода - Скрижево, Ив. Жилев - Г. Броди, М. Гюрлуков - Прилеп, Г. Чакъров - Банско, Илия Карабиберов - Сливен, Гоце Несторов - Крецово??;
ред: Г. Даждарев - Г. Броди, Д. ?? Ст. Тончев - Богориево, Д. Матлиев - Охрид, К. Самарджиев - Дабени (Дъбени), Андрея Димков - Велес;
ред: Цв. Христов - Охрид, Цилю Календжиев - Лерин, Трайко Павлов - Саса??, Методи Патчев - Охрид, Л. ??Поп-Томов - Гевгели, Мигел?? Дупенски - Дупени;
ред: Л. Стоенчев - В. Търново, Г. Д. Савов - Прилепско, Симо Шишков - Ексши-су, Лука Джеров - Битоля;
ред: А. Поройлията - Д. Порой, Милан Делчев - Кукуш, Симеон Молеров - Банско;
ред: Ив. Наум Алабака - Ораовец, Диме Стоянов - Велес;
ред: П. Погончев - Загоричине, Дим. Тодоров - Банско

Информация и снимки взети от Македония в образи — La Macedoine illustree

Табло на главните Мак.-одрински дейци (1895—1913), Част първа

2008-07-13T21:41:00.008+03:00

Таблото на Македоно - Одринските дейци представя цялото ръководно тяло на "вътрешната" организация за периода от основаването й до края на Междусъюзническата война. Този документ представлява поредно доказателство, че българите не само не са врагове на македонците и не се противопоставят на борбата им, ами напротив борят се редом с тях- рамо до рамо. Брат до брат! Малко известен в Р. Македония е факта, че в Организацията участват дейно мнозина българи от стара България, а населението на България подкрепя движението - материално и духовно. От всичките 154 души на таблото 32-ма са от стара България, а една немалка част от останалите са офицери от българската армия и дейци на ВМОК. Това показва, че приблизително 1/5 от дейците на ВМОРО / ВМРО / са директно свързани с България и българското, което идва да покаже, че е било невъзможно движението да е анти-българско, както е анти-сръбско, турско и гръцко!

ред отгоре: Смиле Войдонов - Лактине, К. Димитров - Маняк, Г. Иванов - Гевгели, Ст. Ив. Чавдар - Ст. Загора, Д. Запрянов - Хасково, Ив. Гарванов - Ст. загора;
ред: Гого Киров - Карасуле, В. Ив. Чогов - Берово, Марко Иванов - Палиор, Кърстю Българията - Враца, Ив. Попов - Ляски, Хр. Матов - Струга;
ред: Мих. Чеков - Екши су, Марко Лазов - Косач, Георг. Касапчето - Крушево, Чудо Кантарджиев - Сливен, Тодор Саев - Белица;
ред: Поручик Костантинов - Велес, Кос. Попето - Смоквица, Пандо Кляшев - Смърдеш, Парашкев Цветков - Плевен, Гьорче Петров - Прилеп;
ред: Кузо Блатски - Блаца, Георги Радев - Г. Броди, Ар. Манасиев - Гевгели, Пею Радев - Чирпан, Соколов - Кюстендил;
ред: Бедрос Сирмиджиян - Пл(овдив), Тимо Ангелов - Берковица, Н. Жеков - Ст. Загора, Ат. Бабата - Т. Пазарджик, Хр. Цветков - Кономлади;
ред: Ат. Мурджев - Прилеп, Ив. Пашата - Битоля, Никола Петров - Битоля, Васил Чекаларов - Смърдеш, Ст. Малчанков - Неврокоп;
ред: Йосиф Даскалов - Кратово, Сотир Атанасов - Малеш, П. Яворов - Чирпан, Слави Арсов - Ново-село, Дедо Илия - Кърчово;
ред: Ив. Капитанов - Емос, Стою Хаджийски - Голешево, Н. Арнаутчето - Гостивар, Трайко Битолски - Бърник, Меджаков - Карнобат;
ред: Илия Димитров - Костур, Хр. Чемков - Прилеп, Ат. Каршияков - Смърдеш, Серафим Панталев - Берово, Дякон Евстати - Битоля;
ред: Максим Ненов - Пресенча, Пито Гули - Крушово, Т. Шиваров - Харманли, А. Думбалаков - Сехово;
ред: Добри Даскалов - Кавадарци, Миле Ставров - Струма, П. Ст. Тончев - Богориево, М. Влаха - Джупаница;
ред: Бож. Бранков - Кътина, Мос. Пенов - Радибуш, П. Чаулев - Охрид;
ред: Илия Лерински - Неволени, Сп. Димитров - Градово, Ант. Бузуков - Кортен;
ред: Хр. Узунов - Охрид, В. Димитров - Берово;
ред: Душо Желев - Еркеч, Ив. Ботошанов - Якоруда;
ред: Ангел Пресланско - Пъспа

Драмската чета на Михаил Даев

2008-05-07T09:59:00.000+03:00

Съ сѫщата жестокость се води борбата въ Драмския санджакъ, който организационно спада къмъ Сѣрския революционенъ окрѫгъ. Недостатъчно организирано още, българското население въ драмско и зъхненско, две околии съ турско мнозинство, се намира подъ духовния и физически гнетъ на гръцката въорѫжена пропаганда. Положението, обаче, се измѣня коренно презъ втората половина на 1905 г., следъ като тоя край се повѣри на младия войвода Мих. Даевъ, 26 годишенъ, гимназистъ, родомъ отъ Балчикъ. Въ първоначалния си съставъ драмската чета състои отъ пламенни интелигентни младежи, почти всички отъ свободна България, доведени отъ Даева. Хубавецъ, съ голѣми черни очи, смолеста коса и брада, Даевъ обайва младежьта съ своя борчески идеализъмъ, романтична външность и революционенъ активъ още отпреди възстанието. Бивши съученици и случайно срещнати млади момчета, жадуващи за подвигъ, се прилепватъ къмъ него и му ставатъ нераздѣлни другари. Така бѣ съставена и драмската чета отъ 1905 г., въ която влизатъ: Христо Мановъ, чорбаджийски синъ отъ Чирпанъ, зарѣзалъ училище и бащинъ домъ, черенъ като именития си съгражданинъ П. К. Яворовъ, но силенъ физически и необикновено пъргавъ; Тодоръ Паница отъ Орѣхово, сѫщо гимназисть, затворенъ въ себе си мълчаливецъ съ издадени скули

и мраченъ изразъ; Тотьо Добриновичъ, синъ на състоятеленъ софийски адвокатъ, ученикъ отъ Рисувалното училище, съ бѣло охранено лице и мила усмивка, задъ която се крие единъ суровъ екзекуторъ; Дим. Запряновъ отъ хасковско, пионеръ избѣгалъ отъ частьта си, за да придружи Даева въ драмско. Тачо х. Стоенчевъ отъ Стара Загора, Тод. С. Берберовъ отъ Копривщица, Наумъ Терзистановъ отъ. Балчикъ, Пеню Какачевъ отъ Казанлъкъ — все храбреци, по-буйни и отъ войводата си. По-късно въ Драмския санджакъ дойдоха и други борци отъ свободна България, на които се повѣриха отдѣлни групи: Пѣю Рацевъ Гарваловъ отъ Чирпанъ, Стефанъ Чавдаровъ и Георги Астарджиевъ. Най-възрастенъ и най-интелигентенъ между всички бѣ П. Р. Гарваловъ, свършилъ аптекарство въ Загребъ.

Смѣлитѣ и гърмотевично бързи терористически акции на четата, дошли въ подкрепа на пламеннитѣ ѝ проповѣди, увлѣкоха младитѣ хора изъ осъзналитѣ се български села и внесоха смутъ всрѣдъ гръцкитѣ комитети въ Драма и Зъхна. Скрижово, Калапотъ, Гюрецжикъ и други села се приобщиха къмъ революционното движение до тамъ, че се сдобиха съ собствени добре въоръжени чети и дадоха на Организацията образцови четници терористи, като Георги Чауша отъ с. Горенци, Дим. Каракузовъ отъ Калапотъ, Анго Просоченлията (Селимъ чауша) и Драпчо отъ Просоченъ, Иванчо Карлуковалията, Илия Златевъ отъ Клепушна, Тодоръ Валаклията, Гьорги Баталовъ отъ Волакъ и др.

Фалангата отъ неустрашими момчета въ драмско и зъхненско наказа, за назидание, чрезъ обесване, нѣкои отъ най-провиненитѣ въ разни злодеяния водители на гръцкия комитетъ въ Калапотъ и др. села. На Хр. Мановъ се удаде на 17 януарий 1906 г. да постави засада и да хване живи, недалеко отъ Скрижево, андартския войвода Калушъ и двама негови четници. Почти всички екзекуции на фалангата сѫ рискувани дѣла на хора, които предварително сѫ пожертвували живота си. Така, Хр. Мановъ съ нѣколко момчета, влѣзе на 30 юлий 1905 г. въ с. Егри-дере, за да накаже гръцкия богаташъ Василъ Камбоко, единъ отъ водителитѣ на андартското движение въ санджака. Сражавайки се едновременно съ мѣстния аскеръ и съ Камбоковитѣ хора, които я посрещнаха съ стрелба, четата успѣ все пакъ да убие Камбока и гавазитѣ му, да подпали кѫщата и да хване балкана. Презъ пролѣтьта на 1906 година. Мановъ съ 15 отбрани момчета се запѫти къмъ Горенци, за да екзекутира другъ пакостникъ, гъркоманина Котинъ. Но съгледана отъ гъркомани и издадена на турцитѣ, четата бѣ нападната отъ аскеръ и даде на 12 априлъ въ мѣстностьта „Пиляфъ-тепе”, надъ Скрижево, многочасово сражение, въ което загина

като герой самъ Хр. Мановъ. Дим. Запряновъ, който замѣсти Манова въ зъхненско, продължи ъ сѫщата енергия борбата.

Цитат от "Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов", стр. 230-232

Михаил Герджиков (26.01.1877-18.03.1947)

2008-05-07T09:32:00.001+03:00

Михаил Герджиков е виден деец от Вътрешното Македоно-Одринско революционно движение, организатор и главен войвода на Преображенското въстание. Извисил се като исполин на гребена на революционната вълна на национално – освободителното движение в Тракия, с осанката на поет и революционер, тракийският Ботев – Михаил Герджиков влага целия си талант, разум и умение, знания и яснота в организиране и провеждане на Преображенското въстание.

Роден на 26 януари 1877 г. в гр. Пловдив, още като ученик във Френския колеж (откъдето е прякорът Мишел) ръководи таен македонски революционен комитет. Следва в Лозана и Женева, където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и учителства в Битоля. Тук, като член на ВМОРО се сближава с Гоце Делчев и става негов постоянен съратник. През 1900 г. е разкрит и преминава в нелегалност, отначало като четник в четата на Хр. Чернопеев, а след това сам ръководещ чета в Гевгелийския район.

На съвещанието, наречено Конгрес на ВМОРО в гр. Пловдив през април 1902 г. Михаил Герджиков, като член на подвижния Централен комитет, е определен за ревизор на Източно – Одринската инспекционна област.

Непознат за този район, Михаил Герджиков в скоро време спечелва сърцата, любовта и доверието на войводите и четниците, на цялото население в Тракия и успява да изгради комитети и “смъртни дружини” в почти всички села с чисто българско и смесено население.

Едър и строен с високо чело, дълга и къдрава коса, със загоряло от ветровете красиво лице и със загадъчна усмивка, с червена вратовръзка и каскет, с рубашка от черен плат, препасана с червен шнур, наметнат с черна пелерина и преметната през рамото манлихерова карабина, двадесет и шест годишният войвода Михаил Герджиков всява уважение и респект. Спокойният тон кара четниците и хората по селата да се превързват към него от първа среща. Фигурата на млад левент, културата и яснотата в революционните идеи, убедителното слово с учени и прости, вдъхват вяра във всички.

“Неговото име в Странджа, – спомня си Анастас Разбойников – стана легенда и то не толкова поради подвизите му в Македония, колкото поради широкия замисъл на революционните му идеи, поради неговата интелигентност и умението му да привлича интелигентни четници”. А Димитър Дичев пише: “Михаил Герджиков имаше дарованието да възпламени заспалите и да окуражи отчаяните със своя ораторски талант. Всяка негова реч спечелваше обаяние сред четниците. Създаденото единство и сплотеност го направиха съвсем естествено душа на делото, въпреки, че той се държеше скромно и не проявяваше началнически навици”.

Поемайки тежкия кръст на плещите си, Михаил Герджиков няма нито ден за отдих. Иска да посети всяко село, да се срещне с всички ръководители и с войводите на смъртните дружини. Обхожда селата и четите, среща се с учени и прости, дава указания: “Нито един българин да не остане вън от организацията. Село без смъртни дружини не искам да има... “. Иска не отделни комитети, а цели села да положат клетва, военно обучение на населението, годно да носи оръжие.

За кратко време почти във всички села на Лозенградски, Малко търновски и Бунар хисарски райони са изградени комитети и “смъртни дружини”. Всички райони са обхванати от трескава революционна дейност. Провеждат се събрания по селата с цялото население. Църквите и плевниците се превръщат в помещения за военна подготовка. Военно обучение се провежда и в горите.

Наред с подготовката на въстанието, расте обаче и подозрителността на турските власти. Започват арестите. Увеличават се войсковите турски гарнизони. Започват и провалите в Македония и Одринско, наречени афери. Това налага свикването на 30 април 1903 г. в Смилево Конгрес на Битолския революционен окръг, който приема решение за тактиката и стратегията, за плана на въстанието, които стават задължителни за цялата Македоно- Одринска организация.

При такива напрегнати обстоятелства, при такава напрегната и тревожна обстановка се насрочва и провежда на 28.06. до 02.07.1903 г. и Конгреса на Одринската (тракийската) революционна организация в местността “Петрова нива”, Малкотърновско.

В 14 часа на 28 юни Михаил Герджиков открива конгреса и се избира бюра за неговото ръководство, с председател Васил Пасков (представител на ЦК на ВМОРО). Конгресът взема решение да подкрепи решенията на Битолския конгрес и приема план за провеждане на въстанието на Източна Тракия. Уточняват силите и оръжието, бойните райони, избират войводите и ръководството на въстанието наречено Главно Боево Тяло (ГБТ). На конгреса Михаил Герджиков е избран за член на ГБТ и за главен войвода на въстанието.

По решение на ГБТ, за начало на въстанието Герджиков обявява нощта на 5 срещу 6 август (18 срещу 19 н.ст.) 1903 г. – на празника Преображение Господне.

На този ден на връх “Китка” пред строените четници, Михаил Герджиков държи пламенна реч: “Часът, за който петстотин години очаквахме, за който работихме ден и нощ, купувахме пушки, скитахме по балканите е ударил. Тази вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират ще си премерят силите с нашите душмани... От тази нощ ние не сме вече рая... Вместо с темане, всеки турчин ще се посреща с нож и куршум, докато не се очисти нашата страна от душманите или се подчинят на нашия ред и заживеят с нас не като мъчители и господари, а в братство и мир с еднакви права и задължения.”

За кратко време, целият район се вдига на въстание. Един след друг рухват гарнизоните, пощите, полицейските участъци, граничните постове на пет вековния поробител. Лично Михаил Герджиков с група четници нанасят тежък удар на войската и башибозука, завзема конака, пощата, пристанището и освобождава Василеко (дн. Царево). За броени дни Странджа е свободна. Прокудените се завръщат по родните места. Веселят се хората и се радват на свободата. Опиянението от радостта обаче е кратко. Въстанието е потопено в кръв. Дните на странджанската република са свършени. На 5 август започва изгревът – на 25 залезът.

Така завършва една славна епопея на борби, мечти и въжделения на българското население в Македония и Тракия, за да дойде 1912 г.- Балканската война.

Михаил Герджиков отново е на своя пост. Зове го чувството за неизпълнен дълг. Зове го Тракия. Сформира отряд от дейци на Одринската революционна организация (бивши четници и други патриоти) и оказва съществена помощ на ІІІ Българска армия, командвана от Радко Димитриев в направлението Лозенград, Бунархисар, Люлебургас и допринася за разгрома на турската армия и превземането на Одрин.

На 5 август 1912 г., в деня на обявяването на войната, отрядът преминава границата при с. Аланкайряк (дн. Ясна поляна), разбива турската застава на Видица, освобождава Граматиково, прекъсва телефонните съоръжения, напада и освобождава Василеко. Тук, в сражението са ранени 20 въоръжени турци, а местните жандарми и граничари бягат по посока на Малко Търново. На следващия ден е превзет и Ахтопол. Радушно е посрещнат отряда на Герджиков в селищата: Пенека, Дингизово, Подима, Ятрас, Дерекьой, Мидия и други села на Тракия.

С разбиването и прогонването на малките турски гарнизони в Лозенградските и Малкотърновските села, с разузнавателните сведения за местонахождението, движението и съсредоточаването на турските войски, със саботажните си акции в тила на турската армия, отрядът има безспорна заслуга за пробивите на българската армия на главния боен театър на Балканската война, където се водят решаващите битки за изхода на войната. За проявена храброст отрядът е награден с 15 ордена.

По-късно като общественик, политик и държавник до края на живота си (1947 г.) Михаил Герджиков многократно ще се връща към ония героични години в Странджанско и Тракия. Ще преосмисля своето поведение и ще търси причините за неуспеха на въстанието. Ще си спомня за конгреса в гр. Варна през 1904 г., за бурните дебати, обвиненията и личните нападки, относно преждевременното обявяване, тактиката и методите на провеждане на въстанието.

Ще участва на срещите на преображенци в Бургас и Созопол, на Първия събор на “Петрова нива” през 1928 година – 25 години от Преображенското въстание и още на много други срещи, посрещан навсякъде радушно, с много любов, топлота, почит и уважение от близки другари и съзаклятници по идеи и оръжие.

Същевременно с тъга и болка ще си спомня, ще тегне на душата му, ще го боли за загубената българска земя, за хората, които прокудени изоставят роден дом и имот. Където и да отиде пред очите му ще застават типовите къщички, наречени “шаронки”, пръснати край граничните върхари - от Пловдив до Варна, по Добруджа и край Дунава.

Михаил Герджиков е голям общественик и интелектуалец.
Когато през 1923 г. е извършен Деветоюнският преврат, той емигрира в Турция и се легализира в Цариград, където пребивава седем години (от 1924 до 1931 г.).
Тук, в Цариград, оценявайки положителното му отношение към реформистите и кемалистката революция, Михаил Герджиков е приет доброжелателно и канен на приеми и срещи с Ататюрк и правителствени представители, на които срещи не пропуска да поставя на обсъждане териториалните и имуществени проблеми – за завръщането на тракийските бежанци в родните им места и възстановяване на заграбените от турците български имоти. Пише статии по балканските и близко източните проблеми и събития, за положителните и отрицателните страни на кемалистката революция, за предателския характер на Ангорския договор.

В Цариград Михаил Герджиков се ползва с голям авторитет и сред българската политическа и революционна емиграция. Поддържа връзки с видни представители на европейския интелектуален и политически свят. Сътрудничи на френски вестници и списания и прави впечатление с високата си европейска култура.

Оценявайки дейността и заслугите на Михаил Герджиков за Национално-освободителното движение в Тракия и неговата обществено-патриотична дейност, по решение на ВИК на СТДБ на 20 август 1999 г., тържествено е открит величествен паметник (3,5 метра, в цял ръст) на Михаил Герджиков на красивия морски бряг в гр. Царево, на мястото, където се намира конака на турския гарнизон, превзет от отряда на Михаил Герджиков, за да напомня на бъдните поколения за величавото дело на великия революционер и подвига на преображенци.

Тракийско дружество “Антим Първи”, гр. Бургас

п.с. Статията е взета оттук

БНМОРО

2008-05-04T10:57:00.000+03:00

На 4 май, 1910 г. група дейци от Солунски, Струмишки и Серски революционен окръг без сподвижниците на Сандански създават нова организация на национална почва, чиято задача била да извоюва автономията на Македония и Одринско като етап за духовното и политическо освобождение. Организацията била наречена Българска народна македоно-одринска революционна организация БНМОРО. Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет в състав: Христо Чернопеев и А.Бозуков. В комитета още участват: Тане Николов, Апостол Петков, Георги Занков, Димитър Ляпов.
Организацията се обединява с ВМОРО през 1911г. на Кюстендилския Конгрес, Христо Чернопеев влиза в ЦК на ВМОРО.
От всички тях, единствено Георги Занков остава в българската история като предател, един от съзаклятниците срещу Тодор Александров и по-късно откроврен сръбски агент в редиците на ВМРО/Обединена/.
Христо Чернопеев, Тане Николов Димитър Ляпов, Апостол Петков и А.Бозуков са доказали се и останали завинаги в българската история като национални герои. Показателно за отношенията между тракийци и македонци,
оттам и на България към Македония,
е приятелството на Тане Николов с Апостол Петков- Ениджевардарското Слънце.

Начална

2008-05-04T08:27:00.011+03:00

Започвам с един наистина кратък списък/по азбучен ред/ с имена, с които смятам постепенно да ви "запозная". Засега списъкът е наистина малък, но тепърва ще го разширявам с нови и нови личности.

Александър Иванов Ненов, наречен Буйнов
Антон Бозуков
Атанас Димитров-Бабата
Атанас Саев
Борис Тиков, от Кюстендил
Владо Черноземски
Георги Астарджиев
Георги Кондолов
Димитър Запрянов от Хасково
Димитър Маджаров
Димитър Попниколов
Иван Гарванов
Киро Димитров Узунов
Константин Антонов Иванов
Кръстьо Асенов
Кръстьо Българията
Лазар Маджаров
Лука Иванов
Мамин Кольо
Марко Лерински
Михаил Ганчев, капитан от Карлово
Михаил Герджиков
Михаил Даев
Михаил Апостолов-Попето
Наум Терзистоянов от Балчик
Никола Асланов
Никола Дечев - Велешки войвода
Никола Пушкаров
Никола Равашола
Парашкев Цветков
Пейо Гарвалов, от Чирпан
Пейо Яворов
Пеню Ковачев от Казанлък
Петър Радев - Пашата
Петър Юруков
Стефан Чавдаров
Тане Николов
Тачо Хаджистоенчев от Стара Загора
Тодор Берберов от Копривщица
Tодор Дочев
Тодор Паница
Тома Давидов
Toта Дочева от Карлово
Тотьо Добринович от София
Христо Манов от Чирпан, четник на М. Даев
Христо Чернопеев
Чудомир Кантарджиев
Юрдан Стоянов
Яни Попов, автор на "Ясен Месец"

Ето и едно доста добре реализирано филмче по въпроса от Playboytaxi, от което занапред аз ще взимам пример.

Предговор

2008-05-04T08:10:00.001+03:00

Един блог за българите от Стара България взели дейно участие в борбата за независимост на Македония. Цялото българско общество винаги е подкрепяло и подпомагало борбата на македонците.
Тук са били и пунктовете,

лечебниците, складовете за оръжие, касите за пари на ВМОРО.
И все пак една не малка част от основните дейци на ВМОРО винаги са били българи от стара България, това е трудно обяснимо днес за нашите братя от Македония, които изповядват човеконенавистната идеология на македонизма, които отричат всичко българско.. и следователно родно.
Затова и правя този блог, да припомня историята на някой велики герои.. също и на някой предатели. Защото историята предимно трябва да се разглежда като науката за времето, за грешките човешки! Затова и мотото ми, докато списвам блога, ще бъде:
"..Те/да се разбира "ние", бел. моя/ няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!". Яне Сандански